Безсмъртни (Византия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Безсмъртни.

Безсмъртните (на старогръцки: ἀθάνατοι, атанати или афанати) е елитна бойна единица във византийската армия, създадена по инициатива на император Йоан Цимисхи по време на Балканските походи на княз Светослав от страна на Руския хаганат (виж и руско-византийски войни). Тагмата "безсмъртни" е в състава на елитните централни имперски подразделения във византийската армия. По презумпцията на някои историци, безсмъртните са единици тежка кавалерия-катафракти, но историографията не е установила със сигурност какъв род войска е включвала тази тагма.

История[редактиране | edit source]

Създадената от император Йоан Цимисхи бойна единица вероятно е разпусната след смъртта му, понеже дълго време не се споменава за нея от страниците на произведенията на византийските историци. Възраждането на безсмъртните е свързани с времето на император Михаил VII и е част от военните реформи насочени към възстановяване силата на византийската армия, която изпаднала в тежка криза след загубата претърпяна от селджукските турци в битката при Манцикерт, която станала и повод за обявяването на Кръстоносните походи от папата на събора в Клермон през 1095 г. Възстановяването на войнската единица е описана от византийския историк Никифор Вриений, а съставът и е сбор от стари бойци от анатолийските теми. Вероятно втория корпус на безсмъртните е разпуснат след загубата в битката при Мариокефалон или превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г.

Последствия[редактиране | edit source]

Никейската империя разчита на акритите да защитават източната ѝ граница, и те го вършат прекрасно. След разпадането на Иконийския султанат, предхождано от загубата в битката при Кьосе даг, Михаил VIII Палеолог разпуска акритите и една от двете водещи версии за произхода на османците (версията им е легендарна) е, че първоначално това са самоорганизирали се останали без препитание акрити, които удържали натиска на изпратената срещу тях наемна каталунска компания от Андроник II.

Източници и литература[редактиране | edit source]

  • Kazhdan, Alexander (Ed.) (1991). Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press. p. 220. ISBN 978-0-19-504652-6.
  • "The Eastern Romans 330-1461 AD", Dr Raffaele D'Amato, ISBN 962-361-089-0
  • "Byzantine Civilisation", Steven Runciman
  • "Byzantine Armies", Ian Heath, ISBN 0-85045-306

Вижте също[редактиране | edit source]