Бела Тар
| Бела Тар Béla Tarr | |
| унгарски филмов режисьор | |
 2012 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Унгария |
| Режисура | |
| Активност | 1971-2011 |
| Стил | експериментално кино, арт кино |
| Значими филми | Сатанинско танго, Веркмайстерови хармонии |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Бела Тар в Общомедия | |
Бела Тар (на унгарски: Béla Tarr) е филмов режисьор от Унгария, известен с експерименталните си и арт филми.
Неговите филми се отличават с философски теми и песимистична гледна точка относно бъдещето на човечеството. Често използва дълги непрекъснати кадри и непрофесионални актьори за да постигне силен реализъм.
Сред най-известните му филми са „Сатанинско танго“ (1994) (с времетраене повече от 7 часа), „Веркмайстерови хармонии“ (2000) и „Торинският кон“ (2011). Още преди премиерата на „Торинския кон“ Тар обявява, че това ще е последният му филм.
Филмите му често са определяни за шедьоври от филмови критици. За „Човекът от Лондон“ е номиниран за „Златна палма“ на кинофестивала в Кан.
Тар преподава във филмовата академия в Сараево.
През 2016 г. е официален гост на „София Филм Фест“[1].
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1979 | Семейно гнездо | Csaladi tuzfeszek | |
| 1981 | Аутсайдерът | Szabadgyalog | |
| 1985 | Алманах на падението | Oszi almanach | |
| 1988 | Проклятие | Karhozat | |
| 1994 | Сатанинско танго | Satantango | |
| 2000 | Веркмайстерови хармонии | Werckmeister harmoniak | |
| 2007 | Човекът от Лондон | A Londoni ferfi | |
| 2011 | Торинският кон | A Torinói ló |
