Беседа:Албер Камю
Биографични данни от Чужденецът[редактиране на кода]
Местя този пасаж от Чужденецът, ако някой има желание да провери дали няма нещо полезно:
Кратка биография на автора[редактиране на кода]
Албер Камю (Albert Camus) е френски философ, писател, драматург и есеист. Роден на 7 ноември 1913 г. в Алжир, във фермата Сейнт Пол в семейството на френските заселници – Лусиен Камю и Катрин Санте. Баща му, Лусиен Камю, загива от смъртоносна рана по време на Първата световна война. Майка му, Катрин Санте, е полуглуха и неграмотна, тя работи като чистачка, за да издържа семейството си. Албер прекарва детството си в нищета и мизерия. От 1918 г. до 1923 г. посещава начално училище. С помощта на своя учител Луи Жермен, Камю завършва училище, като години по-късно тъкмо на него посвещава и Нобеловата си реч. Изучава френската култура и освен това се интересува от футбол. След като е диагностициран с туберкулоза, слага край на обучението си и се отказва от спорта.
От 1932 г. до 1937 г. Албер е студент в алжирския университет. Пет години е женен за Симон Айер, която е била пристрастена към морфина. Като студент е влюбен в социалистическите идеи, член на Комунистическата партия във Франция.
Когато Камю завършва университет, се помещава в алжирския дом на културата. Албер, заедно с бъдещата си съпруга Франсин Гур, заминава за Оран и преподава частни уроци там. По-късно се преместват и в Париж. Там той е редактор на Париж Сар. През 1940 г. завършва новелата „Външният“, а през 1941г – „Митът за Сизиф“. През 1944 г. завършва романа „Чумата“, като го публикува три години по-късно. В личен план това е времето, когато Камю става баща на близнаци.
От 1954 г. той прави пиеси и се съгласява да отвори Експериментален театър в Париж.
През 1956 г. Камю пише историята „Падението“, а година по-късно е публикувани разказите „Изгнание и царство“. През 1957 г. получава Нобелова награда „за своя огромен принос към литературата, която подчертава значението на човешката съвест“. Алберт Камю умира в автомобилна катастрофа (има версия, според която катастрофата е била нагласена) на 4 януари 1960. Погребан е в Южна Франция.