Беседа:Илинденско-Преображенско въстание

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

В дадения случай, когато се говори за Илинден става дума за празник, а не за населено място. --Ема 13:29, 23 май 2004 (UTC)[отговор]

Съгласен съм, но препратката трябва да се поправи едва когато се създаде статия за празника. Вероятно тя ще бъде Илинден (празник), но първо трябва да се създаде статията, за да сложим пояснителна връзка. --Webkid 14:02, 23 май 2004 (UTC)[отговор]

Защо ми се струва, че един или двама от гемиджиите оцеляват? --Vladko 15:33, 15 апр 2005 (UTC)

Ами да, "Павел Шатев, Марко Бошнаков, Милан Арсов и Георги Богданов първоначално са осъдени на смърт, но впоследствие присъдата им е заменена със заточение във Фезан - Африка." [1] --Vladko 15:37, 15 апр 2005 (UTC)

За списване на статията е добре да се използва юбилейния брой на Илюстрация Илинден.Подпоручикъ 19:47, 1 септември 2008 (UTC)[отговор]

Не знам дали е мястото на параграфа с анализа в Уикипедия. По-скоро не. Nedko 14:26, 26 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Не и в този вид, но иначе да. Ако се посочи не като факт, а като твърдение с посочен източник, то ще е нормално - доста описания на въстанието цитират тези доводи. -- Златко ± (беседа) 15:35, 26 октомври 2006 (UTC)[отговор]
Според мен анализ може да има, но трябва да е в края, да обхваща всички аспеки на въстанието (+ бежанци) и да се помисли за неутралност. --Vammpi 08:42, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Шаблон: източник[редактиране на кода]

  • Отностно перманентната революция. В теската пише, че групата около Гьорче Петров настоява за такава. Те използват точно този термин, или това е термин които се изполва в (днешната?) литературата, т.е. е анализ? Ако е първото бих помолил да се сложи източник са да се провери от къде е взето, а ако е втория случай мисля, че мястото му е в раздел анализ.
  • Не мисля, че е много удачно да се цитират дума на Гоце Делчев за хода на въстанието, след като той е мъртав.
  • изречениета Неслучайно Гоце Делчев твърди, че „лошо бихме се отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня“. За съжаление, върховният момент в развитието на революционните процеси в Македония не съвпада с готовността на княжеството за решителни действия. са неенциклопедични и представляват лично мнение и дори анализ, чито място е в раздел анализ--Vammpi 08:49, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Преименувам секцията с бележки под линия на Бележки, защото цитираните източници са под формата на бележки под линия.--Алиса Селезньова 09:27, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

И каква е разлика с Думата Източници?--Vammpi 09:30, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Завареното положение е Бележки, така че въобще не се опитвайте да налагате своето виждане за нещата докато не се постигне консенсус. Няколко пъти се е опитвало да се постигне консенсус неуспешно на Разговори и тъй като наложената практика е секцията с бележки под линия да се именува Бележки (което ми се вижда логично), нито ще се постигне консенсус скоро, нито ще приема напълно необосновано преименуване на секцията само заради нечии лични размишления кое как трябва да бъде. Отделно няма нищо неенциклопедично да се споменава какъв призив се е използвало.--Алиса Селезньова 09:39, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]
И Къде е тази беседа на разговори?
Отделно няма нищо неенциклопедично да се споменава какъв призив се е - има в този призив, спо който единствената мотивация за хилядите въстанници е той --Vammpi 09:42, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Ами в архива на Разговори. Къде пише, че е единствената мотивация?--Алиса Селезньова 09:44, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Къде по точно?

Беседата за Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците към борба. не е свършила. как писах Това изречение няма източник, не е енциклопедично, и не е неутрално --Vammpi 09:45, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Именно - обсъждането не е свършило, а завареното положение беше с изречението. Не виждам нито един аргумент защо не е неутрално, така че престанете да го изтривате.--Алиса Селезньова 09:49, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Положението което вие заварвате е друго. Не ясно кой кого мотивира, кога мотивира, и кои въстаници мотивира. Мотива за борба е друг не един призив. --Vammpi 09:53, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Я си сипете по една вода и леко успокойте топката. Бележки наистина е заварено положение и наистина имаше напоителна беседа на У:Р по въпроса. По отношение на другото - за всяко изречение може да се иска източник, да се обсъжда на беседата и да се премахва при липса на източник или консенсус за неадекватността. --Мико 09:56, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Ок. Това с бележките го разбрах, един линк към съответната беседа щеше да свърши перфектна работа, но може човек да следи всички беседи (особено тези които са в миналото) на У:Р.--Vammpi 10:02, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Престанете да изтривате релевантна информация - какво означава завареното от мен? Завареното положение е едно и то е положенито преди вашите спорни редакции. Добавих източник към твърдението, че такъв призив са използвали - надявам се това да свърши работа.--Алиса Селезньова 10:14, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

И това е източник? Или кой първи е преписал Уикипедия от ВМРО-Варна или Те от нас. При това не е неутрален, не нито първичен, нито второстепенен нито е научен. Все едно да питам Партия Атака за джамията --Vammpi 10:46, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Ами допитайте се и до други редактори и ако постигнете консенсус аз нямам нищо против. Източниците най-добре да не са първични, защото тогава вече става оригинално изследване.--Алиса Селезньова 13:53, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Така и не разбрах този призив „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ е на цялото въстание или само на тези в Смилево. И кои призовава.... Ама така е като цитираме на парче от неудачни източници --Vammpi 09:39, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Все още няма отговор и оточнение за призива. Също съм на мнение за мотивацията. Не може мотивацията за тази мащабна борба да е един призив. Так както е записано сега в статията. Стотици тръгват да се бият са мотивирани от един призив, а не защото живеят в робство? --Vammpi 16:01, 23 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Организация[редактиране на кода]

в начало на стацията е спомената ВМОРО, след това пък се говори за Комитета.. Та чети на коя от двете организации увеличават се стълкновенията. Или пък и двете. Нищо повече от формулировка..--Vammpi 09:18, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Логично на върховистката - в секция причини е и става въпрос за нарастване на напражението, заради акция на върховистите. Хронологично погледнато в текста още не се е стигнало но ВМОРО.--Алиса Селезньова 09:20, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Хронологично ВМОРО е спомената още в увода и в следващото изречение. --Vammpi 09:24, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Но уводът е събирателно за цялата статия, така че не участва в хронологията на събитията.--Алиса Селезньова 09:25, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Но две изречение по късно се говори за нач. на януари, а сраженията да станали през първата половина на 1903 (ян./юли). както и да е --Vammpi 09:27, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

От написаното не става ясно каква е ролята и отношенито на Върховния македоно-одрински комитет към въстанието и въобще защо се споменава. До колкото знам има някакво но каква е тя липсва в статията--Vammpi 09:29, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Отношението е към предисторията и създадената от ВМОК обстановка непосредствено преди въстанието.--Алиса Селезньова 10:37, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
От страницата на комитета чета други интерестни факти виж Върховен македоно-одрински комитет#Илинденско-Преображенско въстание, една част от тях (сътрудничествто) трябва задължително да намери място и тук. За сега имаме един абзац в началото от които пак не става ясно защо се споменава. Трябва да се обясни връзката, не е достатъчно само да се „кльофне“ тук--Vammpi 10:42, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Липсва карта на въстание. Рев. райони и прочие.. може някой да се навие да я направи на български и английски.--Vammpi 10:32, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Стига някой да се навие, мисля имам литература, която описва горе-долу окръзите в Македония и районите в Тракия. --Подпоручикъ 10:47, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Карти за източници - бол. Пако трябва просто да скучае. --Мико 10:58, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Станицата е писана по нов или по стар стил? Някой по запознат е хубаво да ги провери и сложи един шаблон в началото --Vammpi 10:57, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Сложих един раздел Име където да се уточни името на въстанието. Може да се обясни в текста, но когато е обособен раздел може да се обърне повече внимание на историографията. Примерно в Македония е само Илинденско или Илинден и в този раздел може да се обясни защо.--Vammpi 11:07, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

То, за въпросното неясноти нема. За времето на въстанието се нарича Битолско (Монастирско) или евентуално Македонско въстание в чуждите медии, в научната българска литература скоро след това - Илинденско въстание, а в крайна сметка българската историография след 1944 година говори за общо Илинденско-Преображенско въстание. --Подпоручикъ 11:43, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Ще може ли да го прехвърлиш с източници в раздела?--Vammpi 11:56, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

В македонското уики е Избрана стания. Ме лично малко ме е срам от нашата... --Vammpi 11:18, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Мк У не е критерий за избрани статии...всъщност за никакви.:-)--Алиса Селезньова 11:19, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Е то е ясно, ама са я докарали до някъде... и чест им прави че споменават Одринско и имат цяла сраница за mk:VII востанички округ - Одринско --Vammpi 11:31, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Знаеш, У е свободна за редактиране. Литература за въстанието има много, пък всички ще помагаме естествено. МК:У.. недей я хвали, ако и с пари от правителството да се прави на места. :-) --Подпоручикъ 11:45, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
А не я хваля....ама..--Vammpi 11:46, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

От една страна е източника на Съюза на тракийските дружества в България

Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, над 200 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, около 4 700 убити и заклани мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени.

от друга Илюстрация Илинден, бр.126, стр.1

Между 2 август - 23 октомври в Битолски окръг стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско - 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско - 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители.

Кое е вярно, или се допълват ? --Vammpi 11:34, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Допълват се. --Подпоручикъ 11:38, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Изречението "Никой не посяга срещу мирното турско население. " в контекста на Крушево ли се отнася или като цяло? Защото знам за няколко избити турски села --GOOR (беседа) 23:19, 1 август 2012 (UTC)[отговор]

Мислите ли, че Думбалаков е подходящ източник за споменаване за целта?

Участникът във въстанието, върховистът Михаил Думбалаков определя целта на въстанието така:

Илинденското въстание, което имаше [цели] идентични на Априлското такова, а именно да привлече вниманието на великите държави върху едно свободолюбиво племе от бели роби, обединяваше почти всички видни македонски деятели от Сарафов и Цончев до последния четник. Те разчитаха, че сърцераздирателният вик и виещият се в небесата дим от опожарена Македония ще бъде забелязан и чут.[1]
  1. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 67.