Беседа:Охридско-Дебърско въстание

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стрезимир/Стразимири[редактиране на кода]

Вече имаме един Исмаил Стразимири, който очевидно е от Стрезимир, откъдето е и тоя Байрам Стрезимир(и) явно. Дали не са един и същи човек? Тоя Исмаил е участвал във въстанието, съдейки по Mori pjesë në luftimet që u zhvilluan më 1913 kundër pushtuesve serbë në Dibër dhe iu kundërvu veprimtarisë tradhtare të Esat Pashës. --Мико (беседа) 07:17, 9 май 2012 (UTC)[отговор]

Тука се споменават много Стразимири, включително Исмаил и Байрам - голям род са. --Подпоручикъ (беседа) 07:32, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
Дрита Стразимири. --Мико (беседа) 13:05, 9 май 2012 (UTC)[отговор]

Тоя Пустина ще да е Али. Чаулев пише Али [1] Тука му има разказана историята набързо.

Në pjesën e parë të këtij shkrimi të botuar në numrin e djeshëm, u njohëm me një histori të familje së njohur Pustina të parisë së Dibrës së Madhe. Ndër të parët e kësaj familje ka qenë i njohur Nuredin Pustina, i cili ka qenë një nga udhëheqësit kryesorë të vullnetarëve dibranë në kryengritjet antiosmane të ndodhura në dhjetëvjeçarët e fundit të shekullit të XVIII-të. Pas vdekjes së Nuredin Pustinës në vitin 1903, rrugën e tij e ndoqi i biri Aliu, i cili që në moshën 18-vjeçare kishte qenë gjithmonë përkrah të jatit. Në vitet 1908-1910-të, Ali Pustina u bë shumë i njohur si udhëheqës i kryengritëseve dibranë në luftrat kundër forcave të ushtrisë turke të udhëhequra nga Turgut Pasha. Pasi mori pjesë në mbrojtjen e Kongresit të Dibrës në vitin 1909, Ali Pustina u vra në pabesi nga forcat serbo-malazeze në 1915-ën.

--Мико (беседа) 11:29, 9 май 2012 (UTC)[отговор]

Т.е. Сефадин Пустина е идентичен с Али Пустина? --Подпоручикъ (беседа) 13:39, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
Не е казано. Просто се споменава Али на мястото на Сефадин. Силно подозирам, че просто е Сефадин Али Пустина. Гледам и в мк и ср на мястото на Сефадин пишат Али. --Мико (беседа) 13:40, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
Виждам Сефадин идва само по линия на Гоцев. Как да го заложим Сефадин Али Пустина или само Али Пустина? --Подпоручикъ (беседа) 13:47, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
Не знам наистина не знам - може и да са братя. Глей тука баща му е Нуредин в горния текст.--Мико (беседа) 13:49, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
Гледам по-късно има и един Рамзи Пустина от района, ма те верно с тия кланове.. Ще изкарам каквото имам за Али тогава. --Подпоручикъ (беседа) 13:52, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
Тука (+ [2]) го има споменат Сефадин, а също има карта на бойни действия. --Подпоручикъ (беседа) 14:29, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
Да го заложим Сефедин - макар че на едното място е и Сефейдин? --Мико (беседа) 14:59, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
Дали да не си остане Сефадин, все пак имаме бг източник, те албанците като гледам нямат сериозно застъпена историята си на интернет и всяко лице присъства с 2-3 вариации на името. Например, фамилията на Пустина също я срещнах с 3 различни изписвания. --Подпоручикъ (беседа) 15:07, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
Абе май си е Сефедин - на доста места го видях така - Пустина си има три официални варианта така или иначе Pustina и Pustinë или леко по-неграмотното Pustine. Иначе и нашите не са стока - гледам на 25 страница - убити Кръстьо Леонтиев, който очевидно е Кръстьо Льондев и не е убит, Петър Облекчето, който е Петър Облаковчето, двама неизвестни и особено костурският войвода Атанас Кършинов, който очевидно е Атанас Кършаков и е убит бая по-рано.--Мико (беседа) 15:14, 9 май 2012 (UTC)[отговор]
А, ние нашите косури си ги знаем. Ми нека е Сефедин тогава. --Подпоручикъ (беседа) 15:38, 9 май 2012 (UTC)[отговор]

Виж обаче и тия Христо Анастасов (МПО) и Христо Атанасов (Пасинки) - объркани са - тоя с въстанието според мен е пасинкиният.--Мико (беседа) 13:56, 9 май 2012 (UTC)[отговор]

Преправих ги, спор няма. --Подпоручикъ (беседа) 15:38, 9 май 2012 (UTC)[отговор]

В Охрид ще се чества 100-годишнината от въстанието през септември. [3]Owain (беседа) 17:40, 23 януари 2013 (UTC)[отговор]

В Македонски преглед, Година XXХIІІ, 2010, №2, Георгиев, Г. Новооткрит документ за Българо-албанското въстание от 1913 г. стр. 135–148.--Алиса Селезньова (беседа) 18:14, 21 февруари 2013 (UTC)[отговор]