Беседа:Цола Драгойчева

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия ми изглежда все едно, че е преписана от стара енциклопедия (отпреди 10 ноември 1989 г.). Цола Драгойчева е интересна фигура и заслужава да й се посвети място в Уикипедията, но тази статия трябва да се подобри. Първо, каква е ролята й в терористичния акт през 1925 г. в катедралата "Св. Крал" (както тогава се е наричала "Св. Неделя")? Второ, трябва да се провери дали е вярна една пикантна подробност - че е забременяла от надзирател в затвора, за да се спаси от смъртната присъда. Трето, чрез мемоарите си тя беше изразител на българската позиция по "македонския" въпрос. Доколко тя има нещо общо с тези произведения, или те са били съчинени и одобрени от ЦК на БКП? --Vladko 03:01, 18 май 2005 (UTC)[отговор]

Честно казано и аз исках да проверя Със сигурност е преписвана от енциклопедия, личи си веднага от съкращенията и прочее.. Това за бременноста и Македония и аз съм го чувал.. Смътно си спомням нещо за нейната роля в процеса срещу Трайчо Костов, и нейните изпълнения като топ терорист преди девети. Днес мислех да потърся из нета дали пише нещо Още нещо статията е почната като Сираче, т.е. без връзка към нея от други статии, което означава че който е започнал статията именно е искал да пише за баба цола Komitata 11:24, 18 май 2005 (UTC)Komitata[отговор]

Не е ли доста едностранно да се посочва, че е замесена в атентата срещу царското семейство още преди да се посочи работата като народен представител?

Също тероризмът е насочен към всяване на страх, а в църквата е имало атентат (опит за убийство). Нека от крайно комунистически да не се превръщаме в крайно анти-комунистически! -- Златко ± (беседа) 11:01, 28 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Според мен редът е просто хронологичен. А второто не го разбрах - смяташ че атентатът в Света Неделя не е терористичен акт ?!? --Спас Колев 14:00, 28 ноември 2005 (UTC)[отговор]
Всеки има пълно право да изложи обективно своята гледна точка, без да я налага, като по този начин се постига неутралната гледна точка на Уикипедия. Обаче и аз не схванах твърдението за атентата. Значи ли това, че атентатът в църквата Света Неделя не е терористичен акт, след като са убити много невинни хора? Ето, например, какво открих тук:
  • 80 години от атентата в църквата “Света Неделя” (На 16 април се навършиха 80 години от най-кървавия терористичен акт в нашата история-атентатът в митрополитската катедрала “Света Неделя” в София.)
  • БСП почти се извини за атентата в "Св. Неделя" (Върху черната мраморна плоча, прикрепена към "Св. Неделя", е изписано: "На 16 април 1925 г. група комунисти взривиха този християнски храм с цел да убият НВ цар Борис ІІІ. При този терористичен акт загинаха много невинни хора".)
И значи ли това, че щом баба ти Цола била комунистическа (разбирай - назначена) „народна“ представителка, си е изкупила греха от убийствата?--Хари 15:37, 28 ноември 2005 (UTC)[отговор]
Не, не значи! Моите разбирания са, че в увода се описват най-важните и значими неща (вероятно степенувани по значимост), а в другите секции се описва всичко известно (най-често по хронологичен или причинно-следствен ред). Но тогава трябва да започнем повечето статии за президентите на САЩ с терорист в увода. Приложете същите критерии към баба Цола.
А посочените две препратки сами имат нужда от неутрализация. Защо например статията тук не говори за „НВ цар Борис I“, а само за „цар Борис I“. Дали защото третия е с нещо по-добър от първия, или защото царелизския патос е излишен? Аналогично не намирам за много енциклопедично бомбастичното заглавие от всекидненик, предназначено да привлече погледа, а не да информира точно и безпристрастно. Разбира се, мога пак да бъда обвинен, че съм комунист, но от съквартирантите си в Университета съм претръпнал :-). По стечение на обстоятелствата те също бяха варненци Ухилен съм. -- Златко ± (беседа) 19:01, 3 януари 2006 (UTC)[отговор]

Имам чувството, че тази статия е написана с едничката цел в категория Терористи да имаме едничката терористка у нас Цола Драгойчева. Някой да си дава сметка, че такова категоризиране е нелепо и смехотворно? ToKo 12:38, 2 януари 2006 (UTC)[отговор]

Здравейте колеги, абе толкова се говори за тая Цола Драгойчева ;) и подвизите й, а никъде не съм виждал нейна снимка... Аз като по-млад не съм учил за прословутата баба в училище и така и не съм я виждал... Дайте да сложим снимка на героичната боркиня, та да знаят как е изглеждала и по-младите поколения ;)))). Поздрави! --Пакко

Имаме ядове на тая тема - баба Цола беше дърта, ама умря скоро и авторските права са си проблем. Ето тук можеш поне да видиш нейния бюст-паметник в Бяла Слатина. -- Златко ± (беседа) 21:12, 29 май 2006 (UTC)[отговор]
Хехеее, поне е нещо :). Аз не разбирам мноо от авторски права, ама наример една нейна снимка от некой соц. :) учебник или енциклопедия надали имат нещо общо с днешното законодателство... :)Поздрави! --Пакко
Може да си малък, ама щом вече си грамотен достатъчно че да пишеш тук, ще да имаш малко от развития соц (ако ли да е само кърмата на мама Ухилен съм). В английската Уикипедия има една много свежарска клауза, че видите ли Съветския съюз не си бил защитавал авторските права преди 1973 г., ама още не съм срещал смислено юридическо доказателство по темата (може да не ги е защитавал на запад, по аналогия с икономическия шпионаж и игнорирането на много западни патенти). Не е ясно дали нещо подобно няма по отношение на НРБ, но засега се ръководим от текущия закон - 50 години след смъртта на автора. За баба Цола ни остават още 37 годинки чакане, ако Чавдар Цолин не склони по-рано ;-) Поздрави, Златко ± (беседа) 09:01, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
Едва ли, търси тук за Чавдар Цолин. Давай имената на другите наследници. ;-) --WebkidБеседа 11:13, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
хехе, аз не съм генеалог та да знам дървото на рода Драгойчеви. Знаех за Цолин поради майчиното име вместо бащино, рядкост си. Идея си нямах, че е при мама. Поздрави, Златко ± (беседа) 12:05, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
Това, разбира се, бе казано в кръга на шегата, без никакви реално вложени императиви. усмивка Поздрави и на теб! --WebkidБеседа 14:17, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
В Съветския съюз до 1973 правата са били обществено достояние, тъй като са отмираща форма на частна собственост (чух, че Путин искал да национализира правата на класическите писатели да ги защити завинаги). Това обаче подлежи на тълкувания - виж commons:Template_talk:PD-Soviet.
За нашия случай - текущият закон иска 70 години от смъртта на автора. Смъртта на снимания е без значение.
Ако е толкова важно, мога да сканирам някоя снимка, макар че избягвам fair use. Тази седмица обаче няма да съм налице. --Спас Колев 09:20, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
Интересното е дали в предишния закон (Закона за авторското право) не се предвижда изтичане на авторските права след по-малко от 70 години и дали произведенията на изкуството, науката и литературата, публикувани преди приемането на новия ЗАПСП през 1993 г., не попадат под закрилата на стария закон. --WebkidБеседа 11:13, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
Може би има някаква пролука, в която да влиза нещо, но трябва да се проучи. Сегашният закон казва „Този закон се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, радио- и телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените срокове на закрила.“ Евентуално може да става дума за починалите през 1937-1943. --Спас Колев 11:33, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
Да, трябва ни някой с по-обширни познания по въпроса. Вероятно една такава книга би помогнала, може би я има и в Народната библиотека. Само не разбрах защо долната граница да е 1937? --WebkidБеседа 14:17, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
Всичко зависи от това кога влиза в сила у нас поправката Мики Маус и как точно. Не знаех за разликите в поправката между ЕС и САЩ, ама на - понаучих мъничко :-).
П.П. поредната дискусия не съвсем на мястото си. Дали не е за местене. -- Златко ± (беседа) 12:05, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
Ами докато нямаме ясна представа за нещата, ще се отклоняваме в тази посока още дълго време. --WebkidБеседа 14:17, 30 май 2006 (UTC)[отговор]
Още не мога да разбера откъде са ми спомените за 50 г. тогава, да не е някакво старо издание на същия закон и сега да е пипнато покрай евросъюза? Снимания не трябва ли да има значение ако снимката е от личен архив - един вид снимащия е прехвърлил правото си на снимания? -- Златко ± (беседа) 09:25, 30 май 2006 (UTC)[отговор]

Ей го-на. Вътре пише и:

„Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.“

50-те години са минимум, установен с en:Berne Convention for the Protection of Literary and Artistic Works (1886). 70-те са удължение, прието от ЕС през 1993 (en:Directive on harmonising the term of copyright protection) и (лошият премер е заразителен) от САЩ през 1998 (en:Copyright Term Extension Act - това е „Законът за защита на Мики Маус“). --Спас Колев 09:39, 30 май 2006 (UTC)[отговор]

Председател на Левски.[редактиране на кода]

Като министър на пощите, Цола Драгойчева е била ПОЧЕТЕН председател на Левски, което е съвсем различно от длъжността председател. Според всеки един футболен справочник, Цола Драгойчева никога не е била председател на Левски. Който твърди обратното, моля да посочи източника си на информация и най-важното - периода в който тя е била начело на Левски.

Към гореписалия: Моля, подписвай се. Извън това - явно в статията за ПФК Левски липсва секция с председателите и почетните председатели по години. След като има справочници с такава информация може би ще е удачно тя да се добави заедно с разяснение каква е функцията на почетните председатели. --Stalik (беседа) 20:03, 9 септември 2012 (UTC)[отговор]