Битка при Антиетам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Антиетам
Конфликт: Американска гражданска война
Battle of Antietam by Thulstrup.jpg
Битката при Антиетам, худ. Туре де Тулструп, изобразявайки атаката на Желязната бригада близо до Дункерската църква
Период 17 септември 1862 г.
Място близо до Шарпсбург, Мериленд
Резултат Тактически нерешителна, стратегическа победа за Съюза
Воюващи страни
US flag 34 stars.svg
Съюз (САЩ)
Battle flag of the US Confederacy.svg
Конфедерация
Командири
US flag 34 stars.svg Джордж МакКлелан Battle flag of the US Confederacy.svg Робърт Лий
Сили
75 500 38 000
Жертви и загуби
12,401
(2,108 убити
9,540 ранени
753 пленени/изчезнали)
10,316
(1,546 убити
7,752 ранени
1,018 пленени/изчезнали)
Битката при Антиетам, 17 септември 1862 г.

Битката при Антиетам (известна съшо като битката при Шарпсбург, особено в Юга), водена на 17 септември 1862, близо до Шарпсбург, Мериленд и река Антиетам, като част от Мерилендската кампания, е първата голяма битка в Американската гражданска война, водена на територията на Севера. Това е най-кървавата еднодневна битка в американската история, с около 23,000 убити и ранени.

След като преследва конфедератични генерал Робърт Лий в Мериленд, Съюзния генерал Джордж МакКлелан отправя атаки срещу армията на Лий в отбранителни позиции зад р. Антиетам. Призори на 17 септември корпусът на ген-м. Джоузеф Хукър извършва мощна атака срещу левия фланг на Лий. Атаки и контраатаки бушуват из царевичната нива на Милър и боевете се вихрят около Дункерската църква. Съюзните атаки срещу Потъналия път в крайна сметка пронизват конфедеративния център, но федералното предимство не е използвано. През следобеда корпусът на съюзният ген.-м. Амброуз Бърнсайд влиза в действие пленявайки каменен мост над р. Антиетам и напредвайки срещу десния фланг на Конфедерацията. В критичен момент пристига дивизията на ген.-м. А. П. Хил от Харпърс Фери и отправя изненадваща контраатака, отблъсквайки Бърнсайд и приключвайки битката. Въпреки че е превъзхождан по численост две към едно, Лий използва цялата си войска, докато МакКлелан изпраща по-малко от три четърти от армията си, което позволява на Лий да постигне равен резултата на битката. През нощта и двете армии консолидират линиите си. Въпреки сериозните жертви Лий продължава да води схватки с МакКлелън и на 18 септември, докато премества изтощената си армия южно от река Потомак.

Въпреки че има предимство в числеността, атаките на МакКлелън не постигат концентрация на силата, което позволява на Лий да противодейства като мести части и вътрешни линии, за да посрещне всяка атака. Въпреки предостатъчното резервни части, които би могло да се разгърнат за експлоатиране на локализираните успехи, МакКлелън не успява да унищожи армията на Лий. Въпреки това нашествието на Лий в Мериленд е приключено и той оттегля армията си обратно във Вирджиния без намеса от предпазливия МакКлелън. Макар че битката е тактически нерешителна, тя има достатъчно значение като победа, за да даде на президента Ейбръхам Линкълн увереността да обяви своята Прокламация за освобождение на робите, което разубеждава британското и френското правтелство от потенциални планове за признаване на Конфедерацията.