Боб Кромтън
| Боб Кромтън | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Снажният Боб[1] | ||||||||
| Роден | Робърт Кромтън 26 септември 1879 г. | ||||||||
| Починал | 16 март 1941 г. Блекбърн, Англия | ||||||||
| Пост | Десен бек | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 18 януари 2016. 2. Информацията е актуална към 18 януари 2016. | |||||||||
Робърт „Боб“ Кромтън (на английски: Robert „Bob“ Crompton, роден на 26 септември 1879 г. в Блекбърн, Англия, починал на 16 март 1941 г. в Блекбърн, е бивш английски футболист, защитник. В кариерата си играе само за Блекбърн Роувърс, с който печели две шампионски титли като капитан. Като треньор на същия отбор печели една титла на Втора английска дивизия и една ФА Къп. Капитан на националния отбор на Англия в 22 мача.[1] Член на Английската футболна зала на славата.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
На седемнадесетгодишна възраст Кромтън се присъединява към Блекбърн. По това време тимът изпитва затруднения в първенството и по-често се бори да не изпадне, отколкото за челно място в класирането. Кромтън се откроява над всички играчи със своите тактически познания, лидерски качества и снажното си телосложение, благодарение на което почти не губи борба за висока топка и още на 21 години получава капитанската лента.[2] Постепенно Блекбърн се превръща в един от водещите отбори в лигата през първите три десетилетия на 20 век. С Кромтън като капитан клубът печели първата си шампионска титла през 1912 г., както и втора две години по-късно. По време на Първата световна война официалното първенство е заменено от неофициалната военна лига, в която някои от отборите поради липса на достатъчно футболисти (защото много от тях са се записали в армията) използват гостуващи играчи. Така Кромптън играе за Блекпул през сезон 1915/1916 и дори е капитан на отбора.[3]
Кариера в националния отбор[редактиране | редактиране на кода]
На 3 март 1902 г. дебютира за националния отбор срещу националния отбор на Уелс. През месец април 1909 г. изиграва своя 24-ти мач за Англия, с който подобрява рекорда за най-много мачове на Стив Блумър. Изиграва общо 41 мача, като този рекорд е подобрен от Били Райт чак 43 години по-късно.
Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1926 г. Кромтън поема Блекбърн като старши треньор. През 1928 г. извежда отбора до триумф в турнира за ФА Къп, като на финала побеждава Хъдърсфийлд Таун с 3:1. По-късно за кратко е треньор на Борнмът, където не постига значими успехи. През 1938 г. отново застава начело на Блекбърн. Получава сърдечен удар по време на мач срещу Бърнли през 1941 г. и почива по-късно същата вечер.[2]
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Като футболист
Блекбърн Роувърс
- Първа английска дивизия:
- Шампион (2): 1912, 1914
- Къмюнити Шийлд
- Носител (1): 1912
- Като треньор
- Блекбърн Роувърс
- Втора английска дивизия:
- Шампион (1): 1939
- ФА Къп:
- Носител (1): 1928
- Индивидуални отличия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б England's greatest leaders: The top ten captains
- ↑ а б Bob Crompton
- ↑ Джери Уолстенхоум, The Khaki Years, Blackpool Football Club The World War I Seasons 1915/16 – 1918/19, стр. 1 – 5