Богдан Цеперански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богдан Цеперански
Богдан Станчев Стойчев
български хайдутин
Роден
1827 г.
Починал
1856 г. (29 г.)
Семейство
СъпругаГроздана (Гизда)
ДецаСтоян, Станчо

Богдан Станчев Стойчев (роден около 1830 г. – починал между 1856 и 1858 г.)[1], известен като Богдан Цеперански, е български хайдутин родом от село Цепераните, Дряновско.[2]

Краеведът Митю Митев преценява, че най-достоверни от разказите за хайдутина са тези на неговия внук Белчо Станчев Богданов.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Баща му Станчо Стойчев умира сравнително млад. Майка му се жени повторно за Куцар Катароша от с. Белица. Богдан заживява в Цепераните при дядо си Стойчо, който не го дама за осиновяване, а го отглежда. Когато пораства, го оженва за Гроздана (Гизда). Тя му ражда 2 момчета – по-голямото наричат Стоян, а по-малкият е Станчо.[2]

Белчо Богданов разказва за своя дядо на Митю Митев:[2]

Когато турците убили дядо ми Богдан донесли главата му в козеновата торба в с. Цепераните, моят баща Станчо бил на две години. Баба Гизда въпреки че останала млада вдовица, не се омъжила втори път, отгледала двамата си сина и ги оженила. Големият син Стоян задомила в близкото село Димовци. Той оставил много потомци. Малкият и син Станчо, моят баща, се оженил и останал да живее в бащиния си дом. При него останала и баба Гизда, но аз не я помня. Баща ми Станчо и майка ми Цана имали седем деца, четири момичета и три момчета, но аз съм най-малкия, изтърсака. Разправяли са ми, че бил висок, с продълговато дългообразно лице, черни вежди, буйни, засукани нагоре мустаци. Бил лек и подвижен, обичал да се шегува и да ходи по ръце с изправени нагоре крака. Веселял момчетата на хайдушката поляна. Забивал ножа си на 50 крачки с острието към себе си, спускал в шишането си оловен дрем (куршум), премервал се в острието на ножа, гръмвал и разсичал дрема на две.

Отначало Богдан е хайдутин в четата на Бойчо войвода, но след известно време се отделя и става войвода на малка чета. Макар и твърде млад, има самостоятелна чета през 1850 г. Байрактар ѝ е Досьо. С четата броди в Тетевенско, Търновско, Еленско, Сливенско и Новозагорско. Турците изпращат потери заради нападенията им в района на махалите Бангейци и Късовци (махала на Плачковци). Когато тези действия остават безрезултатни, е събрана голяма потеря, водена от Дечо Махлебашията от Късовци и Ибрахим Бюлюкбашията от Трявна. Тази потеря успява да им хване дирите и при завързалото се кръвопролитно сражение войводата бива ранен. Заловен е жив, турците го обезглавяват около 1856 – 1858 година.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, libvar.bg, 1969, 2006. с. 12.
  2. а б в г Geni.com. Богдан Станчев Стойчев Посетен на 18 април 2022 г.