Направо към съдържанието

Борба (Христо Ботев)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Борба (стихотворение))
Вижте пояснителната страница за други значения на Борба.

Борба
АвторХристо Ботев
Първо издание10 юни 1871 г. (стар стил)
Оригинален езикбългарски език
Публикувано вДума на българските емигранти

„Борба“ е стихотворение, написано от Христо Ботев и излязло за пръв път във вестник „Дума на българските емигранти“ през 1871 година без последните десет стиха. Цялото е публикувано в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, отпечатана през 1875 година.

В стихотворението срещаме наситена картина на безнадеждността, породена от липсата на пробудени хора и липсата на критерий за разграничаването на глупците, които са подложени на чест укор в поезията на Ботев. В „Борба“ вече враговете са ясно откроени – за разлика от предишните стихотворения; вече има ясно определено Ботево общество и ярък портрет на емоцията на героя.

Символ за неспособността за бунт е известният т. нар. „сън мъртвешки“, в който е изпаднало обществото. Пороците в творбата, свързани с отделните човешки роли в това общество, са обединени под общото име „обществен мъчител“: глупецът, богатите, душманите, покорната интелигенция и неверниците тук са равни и застават рамо до рамо. Това води до съответно мисловни, социални и нравствени ограничения.

Заедно със стихотворението на Христо Ботев „Елегия“, „Борба“ заклеймява покорството, опиращо до човешкото развитие, заклеймяват се и първопричините за робското съзнание, за каквито тук са смятани леността на духа, еднообразното битие и лъжливия уют на покорността.

В „Борба“ образът на бунтаря е най-ярко изразен. Тук яростно се говори за глупостта и глупците, които сякаш посягат на личното верую на Ботев. Свободата е дар, който се полага на свободните умове и на издигнатите духом хора. А когато свободата е неразбираема, следователно тя е и ненужна, поради което в стихотворението отново се изтъква факта, че народът трябва да осъзнае мястото си в човечеството като цяло (тук се съпоставят целите на Ботев за пробуждането – подобни на целите на Паисий Хилендарски).

В стихотворението „Борба“ се моделира разбирането за лирическия АЗ чрез отрицание. Тази „свещена глупост“ се противопоставя на мисловността и нравствеността („разум“ и „съвест“).

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: