Вернер III фон Боланден

Вернер III фон Боланден
	Вернер III фон Боланден
германски благородник,; господар на Боланден и Фалкенщайн
Роден	1165 г.
Починал	1221 г. (56 г.)
Герб
Семейство
Баща	Филип II фон Боланден
Деца	Филип I фон Фалкенщайн; Вернер IV фон Боланден

Вернер III фон Боланден (на немски: Werner III von Bolanden; * ок. 1165; † 1221) е господар на Боланден и Фалкенщайн в Пфалц.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е големият син на Филип II фон Боланден († 1187/1198) и съпругата му Хилдегард фон Хагенхаузен, дъщеря на Герхард I фон Хагенхаузен (ок. 1131 – 1178), или на Хилдегард фон Епщайн, дъщеря на граф Герхард I фон Епщайн. Внук е на Вернер II фон Боланден († 1198). По-малкият му брат е Филип III (II) фон Боланден († 1220).^[1]

Вернер III и брат му са през 1199 г. в свитата на Хоенщауфените. През 1212 г. с чичо си Зигфрид II фон Епщайн, архиепископ на Майнц (1200 – 1230), той е при крал Фридрих II и става негов съветник. Участва при коронизацията му за император.

След като по-малкият му брат Филип III (II) основава своята линия Хоенфелс, братята разделят фамилията на другите линии Боланден и Фалкенщайн.

Вернер III се жени 1195 г. за Агнес фон Изенбург-Браунсберг, дъщеря на Бруно фон Изенбург-Браунсберг и графиня Теодора фон Вид. Те имат децата: ^[2]

Филип IV фон Боланден-Фалкенщайн (* ок. 1220; † 1271), господар на Боланден и Фалкенщайн в Пфалц, женен за Изенгард фон Мюнценберг († 1270)
Вернер IV фон Боланден († 1258/1262), женен I. за Кунигунда фон Лайнинген († сл. 1236), II. за Имагинис фон Меренберг († сл. 1257)

Klaus-Peter Decker: Herrschaften in der Wetterau. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806. Marburg 2014, ISBN 978-3-942225-17-5, S. 274 – 325, bes. S. 308 – 315.
Anette Löffler: Die Herren und Grafen von Falkenstein (Taunus): Studien zur Territorial – und Besitzgeschichte, zur reichspolitischen Stellung und zur Genealogie eines führenden Ministerialengeschlechts; 1255 – 1418. (Quellen und Forschungen zur hessischen Geschichte 99), Darmstadt 1994. ISBN 3-88443-188-9