Вулф фон Алефелдт
| Вулф фон Алефелдт | |
| германски благородник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1572 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Фридрих фон Алефелдт (Хазелдорф) |
Вулф фон Алефелдт (на немски: Wulf von Ahlefeldt; * ок. 1528; † 11 ноември 1572 в Хамбург) е благородник от род фон Алефелдт, наследствен господар на Хазелау и на имението Каден в Шлезвиг-Холщайн.
Той е третият син на кралския съветник Фридрих фон Алефелдт (1492 – 1541/1543) и съпругата му Катарина фон Погвиш, дъщеря на Бенедикт (Бендикс) фон Погвиш († 1500 в битката при Хемингщет).
Внук е на рицар Ханс фон Алефелдт († 17 февруари 1500 в битката при Хемингщет) и Аделхайт фон Бьолов. По-големите му братя са Бенедикт (Бендикс) фон Алефелдт († 1586) и Ханс фон Алефелдт († 1564).
След смъртта на родителите му Вулф наследява през 1551 г. Хазелау и имението Каден.
Вулф фон Алефелдт пада от кон и умира 1572 г. в Хамбург и е погребан в църквата „Св. Три крале“ в Хазелау.
Вдовицата му построява от наследството му през 1572 и 1573 г. в Хазелау църквата, пасторат и църковно жилище.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Вулф фон Алефелдт се жени за Емеренция фон Рантцау, дъщеря на Шак фон Рантцау-Панкер и Барбара фон Бюлк. Те имат пет деца.
Вулф фон Алефелдт се жени втори път през 1565 г. за Оелгард фон Бухвалдт (* 1547; † ноември 1618, Каден), дъщеря на Яспер фон Бухвалд († 1587) и Анна фон Рантцау-Клеткамп († 1595), дъщеря на Кай Хенриксен Рантцау († сл. 1560) и Ида Бломе-Зеедорф († сл. 1563). Те имат пет деца, между тях:[1]
- Аделхайд фон Алефелдт (* ок. 1566; † 30 септември 1629), омъжена на 17 септември 1587 г. за Йоахим фон Бухвалдт (* 27 декември 1553; † 2 август 1635 в Пронсторф, Холщайн), син на Детлев фон Бухвалдт († ок. 1596) и Анна фон Ревентлов († 1632).
- Марквард фон Алефелдт (* 9 януари 1571; † 18 юли 1608 в Уетерз), убиец на братовчед си Детлев фон Алефелдт († 9 март 1599 в Браак).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Topographie des herzogthums Holstein, des fürstenthums Lübeck und der freien Hanse-Städte Hamburg und Lübek. Erster Teil. Oldenburg 1841, S. 107.
- Archiv für Staats-und Kirchengeschichte der Herzogthümer Schleswig, Holstein, Lauenburg und der angrenzenden Lander und Städte. Erster Band. Altona 1833, S. 39
- Louis von Ahlefeldt, Wulf August von Rumohr Drüllt: Die Schleswig-Holsteinische Ritterschaft. Ein Beitrag zur Adelsgeschichte Deutschlands und Dänemarks. Heft 1: Die Familie von Ahlefeldt. Heiberg, Schleswig 1869, S. 8 (Digitalisat).
- Detlef Detlefsen: Geschichte der holsteinischen Elbmarschen. Band 1 und 2. Glückstadt 1891 und 1892.
- Chronik der Gemeinde Haselau. Uetersen 1999, S. 65 – 67.
- Peter Danker-Carstensen: Dorfgeschichte Seestermühe. Eine Gemeinde in der Elbmarsch. Husum Druck-und Verlagsgesellschaft, Husum 2002, ISBN 3-89876-095-2, S. 301.
- Olaus Heinrich Moller: Historische, diplomatische und genealogische Nachrichten von dem adeligen Geschlecht der von Ahlefeldt, Serringhausen 1771, (Digitalisat)
- Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band II, Band 58 der Gesamtreihe, Seite 153; C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1974, ISSN 0435 – 2408
- Ahnenliste 1998, Baudissin, Count Felix von. 2066
- Ahnen Elisabeth Christine von Scheel-Plessen 1744 – 1770 2002, Hoffmann, Ernst. 202
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wulf von Ahlefeldt, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
- ↑ Die Schleswig-Holsteinische Ritterschaft (1869).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Adelsfamilie von Ahlefeldt, worldhistory.de