Въстание от 11 септември 1922 година
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на източниците. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Въстание от 11 септември 1922 година | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 11 септември 1922 (стар стил) |
| Въстание от 11 септември 1922 година в Общомедия | |
Въстанието от 11 септември 1922 година (на гръцки: Επανάσταση της 11ης Σεπτεμβρίου 1922) бележи началото на т. нар. и известна гръцка национална малоазийска катастрофа.
На 8 септември 1922 година гръцката армия напуска столицата на елинизма в Азия – Смирна. На 9 септември 1922 година в града влиза турският авангард.
На 11 септември 1922 година избухва въстанието начело на което застават полковниците Николаос Пластирас и Стилианос Гонатас. Сформиран е „революционен комитет“, който изисква абдикацията на краля и оставка на монархическото правителство, ведно със съд за виновниците за националната и военната катастрофа. Превратът е подкрепен от венизелиста Теодорос Пангалос. Въстаниците са две категории недоволни от властта и управлението гръцки военнослужещи в Мала Азия, а именно републиканци и венизелисти. [1]
Сформира се военен трибунал завършил с така известния процес на шестимата. На 15 ноември 1922 г. шестимата са екзекутирани като жертвен козел заради краха на гръцкия национализъм и въобще на Мегали идея. Други трима са осъдени на затвор, като сред тях е принц Андрей Гръцки и Датски, баща на Филип, херцог на Единбург. [2]
На 13 септември 1922 година на кораб в Лаврион обявява абдикацията си крал Константинос I. Установява се Втора гръцка република.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ευάγγελος Γριβάκος (Αντιστράτηγος ε.α. – Νομικός), στο φύλλο υπ' αριθμόν 612 (Οκτώβριος 2014) της εφημερίδας „Εθνική Ηχώ“, σελ. 19, άρθρο με τίτλο „Εξιλασμός και αναγκαία συνέπεια της Μικρασιατικής Καταστροφής“
- ↑ Περιοδικό Ιστορία, εκδοτικός οργανισμός Πάπυρος, τεύχος 462, σελ. 47, Δεκέμβριος 2006, άρθρο του διεθνολόγου Ιωάννη Παπαφλωράτου