Гликокаликс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гликокаликс е генеричен термин в биологията, който се отнася до извънклетъчна мрежеста структура от полизахариди, произвеждана от някои бактерии, епителни клетки и други клетки, чиито функции са да предпазва клетката, например от фагоцити, и да ѝ позволява да се прилепва към други клетки или инертни повърхности (скали, метали). Някои бактерии формират колонии като свързват гликокаликсите си.

Химическият състав на гликокаликса е уникален за всеки отделен организъм, което му помага да извършва клетъчно разпознаване, т.е. да идентифицира кои са собствените му здрави клетки и да ги разграничи от болните, от клетките на чуждите организми-агресори и от клетките на трансплантирани органи.

Слизестата обвивка на телата на рибите също се нарича гликокаликс.

Гликокаликса взема участие в много клетъчни функции - клетъчно разпознаване, клетъчна адхезия, клетъчно взаимодействие, клетъчно активиране, клетъчна аглутинация.