Дифракция на светлината

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дифракционна решетка

Дифракция на светлината е оптично явление, наблюдавано при разпространението на светлина в среда с резки нехомогенности. Светлината се отклонява от праволинейното разпространение при преминаване през малък отвор или тесен процеп (0,1—1,0 мм). В този случай светлинните лъчи се разпространяват не само по права линия, но и встрани, поради което около светлото кръгче или светлата ивица се появява оцветен ръб - дифракционни пръстени или ивици. Първите могат лесно да се наблюдават, ако през малък отвор се наблюдава разположен недалеч светлинен източник. Колкото по-малък е отворът, толкова по-голям е диаметърът на първия дифракционен пръстен. С увеличение на размера на отвора този диаметър намалява. Дифракцията влошава рязкостта на образа при много големи диафрагми на обективите. Тя започва да оказва влияние при числена апертура 1:8—1:11.

История на изучаване[редактиране | edit source]

Дифракционните явления били добре известни още по времето на Франческо Грималди през 1665 година. Исак Нютон също изследвал това явление, но било невъзможно то да бъде обяснено въз основа на утвърдената тогава корпускулярна теория на светлината.

През 1803 Томас Йънг поставя известния си опит на интерференция на светлина от два близко разположени процепа. Независимо от него Огюстин-Жан Френел публикува през 1815 и 1818 година подробни изследвания и количествени пресмятания, като по този начин подкрепя теорията за вълновата природа на светлината. В основата на своята теория Френел полага теорията за светлината, разработена от Кристиан Хюйгенс, като я допълва с идеята за интерференция на вторичните вълни. Експерименталното потвърждение на теорията на Френел се превръща в едно от основните доказателства за вълновата природа на светлината. В днешно време тази теория е известна като принцип на Хюйгенс–Френел и решаването на дифракционни задачи въз основа на този принцип дава достатъчно добри резултати в ред практически важни случаи.

Наблюдаване на дифракция[редактиране | edit source]

Дифракцията на светлината на практика е преодоляването на препятствие от страна на светлината, като в краищата на препятствието възниква интерференция на вторични вълни. Например, поради дифракцията на светлината при осветяване на непрозрачен екран на границата със сянката, където съгласно законите на геометричната оптика, би трябвало да има скокообразен преход от сянка към светлина се наблюдава редица от светли и тъмни дифракционни ивици.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дифракция света“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.