Дом Витгенщайн
| Haus Wittgenstein | |
 | |
 Местоположение в Ландщрасе | |
| Вид | жилищна сграда |
|---|---|
| Местоположение |  Виена, Австрия |
| Архитект | Паул Енгелман |
| Стил | модернизъм |
| Изграждане | 1926-8 година |
| Етажи | 3 |
| Статут | паметник на културата |
| Haus Wittgenstein в Общомедия | |
Дом Витгенщайн (нем.: Haus Wittgenstein) е къща във Виена, построена за Маргарет Стонбъро-Витгенщайн под архитектурния надзор на нейния брат, Лудвиг Витгенщайн. От 1975 г. сградата е собственост на България и е отредена за Културно информациоонен център.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Скоро след като се разделя със съпруга си, Маргарет се сързва с архитекта Паул Енгелман, на когото възлага да проектира и построи къща, съответстваща на нейните разбирания. Като потомък на Карл Витгенщайн тя е израстнала в един от най богатите домове от Австро-унгарската империя. Родът Витгенщайн е имал контакти с най-именитите архитекти от своето време,[2], а Маргарет избира един от учениците на Адолф Лос. Лудвиг Витгенщайн, от своя страна, при все че е развалил приятелството си с Лос в годините след войната, подържал добри връзки с Паул Енгелман. Първоначално като съдружник на Енгелман в проекта участвува и архитектът Жак Гроаг, но когато Лудвиг се намесва в начинанието той се оттегля. Първите книжа са подписани от Енгелмани и Лудвиг, но по-нататък фигурират само подписи на Витгенщайн. Увлечението на Витгенщайн стига дотам, че той бива вписан във виенския указател като “д-р. Л. Витгенщайн, архитект”. Обсъждането на къщата е започнало в края на 1925, а през пролетта на следващата година Витгенщайн се е завърнал трайно във Виена. Строежът и обзавеждането завършват в дните преди Коледа на 1928, а окончателното строителното уверение е датирано от 1929 г. От 1928 до 1958 Маргарет обитава новия си дом, с изключение на годините от втората свeтовна война (1940-7).[3] След смъртта й, в 1968 г. нейният син продава къщата на предприемач, който възнамерява да я събори. Кампания водена от философа Бернхард Лайтнер успява да го спре, след като убеждава градската управа да обяви сградата за паметник (в 1971 г.). [4]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е обрзец на модернистката архитектура, с подчертано изчистени линии и без нищо нефункционално. Общият план е с формата на "Т", като високата фасада откъм улицата скрива по-малкия корпус, който продължава към градината. Покривът е плосък и служи като тераса. Витгенщайн подробно се е занимал с проектирането на детайли като врати и прозорци, за които определял точни размери. Вътрешното обзавеждане е било оставено на разпореждена на Маргарет.
-
Паметна плака за архитектите -
Плака за посолството на България -
-
-
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Официален Сайт
- ↑ Sarnitz, August. "Wittgenstein’s architectural idiosyncraSy." Architecture Philosophy 2.2 (2017). pdf
- ↑ Waugh, Alexander. The House of Wittgenstein: A Family at War. Random House of Canada, 2008.
- ↑ Bernhard Leitner: Die Rettung des Wittgenstein Hauses in Wien vor dem Abbruch. AMBRA Verlag, Wien 2013,