Дорога на Берлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дорога на Берлин
песен
Издаденa1945 г.
Стилпесен
Езикруски език
Първият изпълнител на песента Леонид Утьосов

„Дорога на Берлин“ (превод от руски език Пътят към Берлин) е песен на композитора Марк Фрадкин по текст на Евгений Долматовски, създадена през 1944 г.[1] Също така има имената „Брянска улица“[2] и „Свързана песен“;[3] първоначално стихотворението на Долматовски е публикувано през 1943 г. във вестник „Червена армия“ под името „Улици-пътища“.[4]

През юли и август 1943 г. се провежда битката при Курск, в резултат на която Червената армия окончателно овладява стратегическата инициатива във Великата отечествена война и преминава в настъпление. [1] Орел е освободен на 5 август 1943 г., Брянск на 17 септември и Гомел на 26 ноември.[5]

През ноември 1943 г. поетът Евгений Долматовски, докато е в Гомел, току-що освободен от нацистките войски, написва кратко стихотворение.[6] В мемоарите си Долматовски съобщава, че е забелязал интересна особеност: „последната улица на освободения град, по която преминават настъпващите войски, изглежда показва пътя към следващия град, който трябва да бъде превзет“.[5] Така според него „нищо повече не е съставено, само е вмъкнат ред в очертаната схема: във втората строфа – за влизането в Брянск, в третия – за Гомел, „и всичко завърши с“ строфа за улица Минск, за факта, че имаме път към Минск. Стихотворението на Долматовски е публикувано във вестник „Червена армия“ под заглавие „Улици-пътища“.[6]

Евгений Долматовски изпраща стихове на композитора Марк Фрадкин, който е в Москва.[7] Фрадкин написва музиката в началото на 1944 г. и резултатът е песен.[8] Първият изпълнител на песента „Улици-пътища“, наречена по-късно „Пътят към Берлин“, е Леонид Утьосов[7] – според Долматовски тя е специално написана от Фрадкин за Утьосов и неговия оркестър.[9] Впоследствие Утьосов си спомня: „Един проблем – песента скоро започна да остарява. В края на краищата всичко завърши с призив: „Напред, към Минск!“ И през юли 1944 г. столицата на Съветска Беларус вече беше освободена. Съветските войници отидоха по-на запад и аз започнах да добавям имената на новите градове, превзети от нашите войски: Брест, Лвов, Люблин, Варшава и така нататък, завършвайки с думите „До Берлин !“. Песента отново стана актуална”.[10][11] Така „актуализацията“ на текста на песента става в съответствие с последните доклади на Съветското информационно бюро.[7] В изпълнение на Утьосов, песента е записана на диск и то в две версии. Според някои сведения именно по време на записа на диска той получава ново име – „Пътят към Берлин“.[12]

Евгений Долматовски си спомни, че след като изпратил стиховете на Фрадкин, той не получил отговор от него доста дълго време, а след това, почти година по-късно, чул песен с непознато име „Пътят към Берлин“ на радио, в изпълнение на Утьосов.[7] Впоследствие Долматовски пише: „По никакъв начин не отказвайки авторството, все пак трябва да призная, че в песента „Пътят към Берлин“ някои редове не са точно мои, но не принадлежат на моята писалка. Варшава и Берлин изобщо не са посочени от мен в текста. С ръка на сърцето ще кажа, че дори името на песента не е измислено от мен. И все пак, ако думата „схема“ е приложима в изкуството, то заявявам, че схемата на песента е моя...“.[6] Според Долматовски той „вече не командваше песента „Пътят към Берлин“: Московското радио, Фрадкин, Утьосов бяха далече“.[13] В публикувания текст на песента има поне два различни „маршрута“ за настъпление към Берлин: Орел – Брянск – Минск – Брест – Люблин – Варшава[11] и Орел – Брянск – Киев – Лвов,[14] [15] [16]

Песента „Пътят към Берлин“ звучи по време на Парада на победата, състоял се на 24 юни 1945 г. на Червения площад в Москва – тя се изпълнява от военен оркестър в ритъма на марша.[17] Впоследствие песента „Пътят към Берлин“ (или откъси от нея) са изпълнени във филмите „Юлски дъжд“ (1963, реж. Марлен Хуциев )[18] и „ Мястото на срещата не може да се промени “ (1979, реж. Станислав Говорухин ). .

В годините на Брежнев песента става популярна сред съветската младеж в своеобразна интерпретация. Историкът и писател Сергей Семанов припомни, че те го пееха навсякъде и тъй като отвореният стил и строфа позволяваха безкрайно добавяне на нови и нови дестинации, „започнахме направо от Берлин, където беше улица Париж“, след това „разбира се“, взехме то с битка Париж „и прочете за улица Мадрид “, а тази песен „пътешествие“ завърши в Токио.[19]

Анализ и отзиви[редактиране | редактиране на кода]

Музикологът Алиса Курцман пише, че песента „Пътят към Берлин“ се отличава със сложен набор от изразителни средства: тя се основава на „редуването в мелодията на интонацията на съпътстващи песни, маршове, усуквания на езици, широки декламационни скокове “ . Според нея в тази песен Фрадкин е намерил „онези техники, които ще използва през целия си по-нататъшен творчески път“.[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Железный, Шемета 2010, с. 200 – 201.
  2. ↑ Курцман, Фрадкин 1991, с. 26.
  3. ↑ Долматовский, Евгений Аронович. Собрание сочинений в трех томах: Стихотворения 1933 – 1988; Рассказы в стихах. Песни // 1989. с. 619. Т. 1. Архивиран от оригинала на 19 юни 2022. Посетен на 15 февруари 2023. ISBN 5-280-00777-3
  4. ↑ Соловьёва, И. Людмила Георгиевна Алексеева: вся жизнь – служение добру // Литрес, 2019. Архивиран от оригинала на 19 юни 2022. Посетен на 15 февруари 2023.
  5. ↑ а б Луковников 1975, с. 240.
  6. ↑ а б в Долматовский, Было 1975, с. 608.
  7. ↑ а б в г Курцман, Фрадкин 1991, с. 27.
  8. ↑ Железный, Шемета 2010, с. 201.
  9. ↑ Гейзер, Утёсов 2008, с. 211.
  10. ↑ Дмитриев, Утёсов 1982, с. 156.
  11. ↑ а б Дорога на Берлин // a-pesni.org. Архивиран от оригинала на 23 марта 2017. Посетен на 15 февруари 2023.
  12. ↑ Железный, Шемета 2010, с. 201 – 202.
  13. ↑ Долматовский 1975, с. 344.
  14. ↑ Луковников 1975, с. 239.
  15. ↑ Луковников 1975, с. 349.
  16. ↑ Железный, Шемета 2010, с. 202 – 203.
  17. ↑ Курцман, Фрадкин 1991, с. 28.
  18. ↑ „Ничего не страшно, если ты не один…“ // stoletie.ru, 5 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2020. Посетен на 16 февруари 2023.
  19. ↑ Семанов 2006, с. 143 – 144.
  20. ↑ Курцман, Фрадкин 1991, с. 30.
Цитирани източници
  • Гейзер, Утёсов, М., Леонид. Жизнь замечательных людей. Москва, Молодая гвардия, 2008. ISBN 978-5-235-03046-6. с. 329. (на руски)
  • Дмитриев, Утёсов, Ю. А., Леонид. Мастера советской эстрады. Москва, Искусство, 1982. с. 208. (на руски)
  • Долматовский, Было, Е., А. Записки поэта. Москва, Советский писатель, 1975. с. 608. (на руски)
  • Железный, Шемета, А. И., Л. П. Песенная летопись Великой Отечественной войны. К, Современная музыка, 2010. ISBN 979-0706353-76-0. с. 266. (на руски)
  • Курцман, Фрадкин, А. С., Марк. Портреты советских композиторов. Москва, Советский композитор, 1991. ISBN 5-85285-235-X. с. 206. (на руски)
  • Луковников, А. Е. Друзья-однополчане. О песнях, рождённых войной. Москва, Военное издательство, 1975. с. 256. (на руски)
  • Семанов, С. Н. Россия без русских. Москва, Алгоритм, 2006. ISBN 9785926502661. (на руски)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дорога_на_Берлин&oldid=11732896“.