Еврейска диаспора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Еврейската диаспора е една от най-старите и същевременно най-добре засвидетелствани исторически диаспори по света.

Разселването на евреите започва след падането на царството на Израил в края на 8 век пр.н.е., когато населението му е отведено в т.нар. асирийски плен. Следва да се отбележи и обстоятелството, че финикийци и евреи са сродни народи с общ произход. Финикийската колонизация отпочва обаче още по времето на троянската война с основаването на Гадес. Преди вавилонския плен, древните писмени източници /най-вече библейските - виж документална хипотеза/ не визират и не възприемат сродните семитски народи в Леванта като общ такъв (еврейски), а ги сочат и назовават поименно и племенно (в т.ч. и т.нар. десет изгубени колена).

Време разделно за формирането на еврейската диаспора е т.нар. вавилонски плен. Тогава се формира една от трите големи еврески диаспори, тази на мизрахите или онези които не желаят да се завърнат от Вавилон след декрета на Кир Велики. Вавилонските евреи са оглавени от екзиларх и имат най-съществен принос за засвидетелстването и пренасянето на древните традиции посредством съставянето на Вавилонския Талмуд. Втората значима еврейска диаспора - сефарадската, се оформя в Иберия още от времената, а вероятно и въз основа на финикийско-пуническото наследство на полуострова.

Третата голяма еврейска диаспора - ашкеназката, е тясно свързана със средновековната история на Източна Европа.

В началото на 21-ви век, най-големите популации на еврейската диаспора са в Съединените американски щати (~5,75 млн.); Франция (~475 хил.); Канада (~375 хил.); Обединеното кралство (~300 хил.); Русия (~200 хил.); Аржентина (~200 хил.) и Германия (~ 120 хил.).

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]