Ел Дорадо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за митичния град. За едноименния окръг в Калифорния, САЩ вижте Ел Дорадо (Калифорния).

Макет на ритуала, поставил началото на легендата за Ел Дорадо. „Музей на златото“, Богота, Колумбия

Ел Дорадо (на испански El Dorado, буквално: „златният човек“, на български се среща и Елдорадо) е легенда за едно ненамерено и до наши дни място, наричано „Златния град“ за което се смятало, че се намира близо до езерото Гуатавита на 50 км северо-източно от столицата на Колумбия, Богота. Любителите на приключения започват издирвания на точното му местонахождение още преди четири века.

Легендата започва през 1530-те в Андите на територията на днешна Колумбия, департаменти Кундинамарка и Бояка, където конкистадорът Гонзало Хименес де Кесада за първи път влиза в досег с племето муиски и наблюдава племенния ритуал по встъпването във власт и узаконяване на всеки нов върховен вожд на муиските, който имал характер и на принасяне на дарове към боговете в езерото Гуатавита.

Ритуалът[редактиране | редактиране на кода]

Ритуалът, поставил началото на мита за Ел Дорадо бил следният.

Тялото на зипа, както е титлата на върховния вожд на муиските (майски племена), се намазва с растителни смоли и посипва със златен прашец. Хората от племето правят тръстиков сал със специална платформа, върху която се разгарят четири жертвени жарави с благовония. Бъдещият вожд се качва на сала заедно с четирима подчинени нему високопоставени хора от племето и салът се натоварва с жертвени предмети като златни фигурки и скъпоценни камъни. Когато салът достигне средата на езерото, зипа се отдава на молитви към боговете и даровете биват пускани един по един в езерото. През това време муиските се събират на брега, свирят, танцуват и издават ритуални викове със запалени факли в ръце. След като са принесени всички дарове, бъдещият вожд и спътниците му се връщат на брега с плуване. Успешното завръщане означавало, че милостта на боговете е спечелена и празникът по освещаването на новия вожд достига апогея си.

Според вярванията хората тръгнали да търсят Ел Дорадо заради кризата в която били изпаднала,ала свещеният вожд на муиските го пазел.Ел Дорадо се виждал единствено 1 път в годината когато Луната Земята и Слънцето са в една линия и освещават кристалът Кимонг.

Митът[редактиране | редактиране на кода]

Историята за този племенен ритуал достига до Кито благодарение на хората на конкистадора Себастиан де Белалкасар, смесена и с техни собствени измислици и слухове. Ел Дорадо, което означава „златен човек“ започнало постепенно да се отнася за мястото, където властвал Златният, и това място било представяно ту като град, ту като царство, ту като империя. Подлъгани от легендата, през 1541 година Франсиско де Ореляна и Гонзало Писаро поемат от Кито към своята опустошителна експедиция, при която де Ореляна става първия човек, преплавал Амазонка по цялото ѝ протежение до устието.