Заварчик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заварчик

Заварчик е работник, специалист в процес на заваряване на метали и неметали.

Характеристика на тази професия е заваряване (свързване) на изделия, възли, конструкции, тръбопроводи и др., от различни видове стомана, цветни метали, сплави, както и неметални материали (пластмаси, полимери), посредствум специални заваръчни агрегати. Процесът на заваряване представлява монолитно съединяване на материали посредством използване на външна енергия с/без допълнителен материал. Допълнителният материал облекчава или прави възможно образуването на заварено съединение, а необходимата енергия се получава от външен източник.Други технологии за получаване на монолитни, неразглобяеми, съединения са спояването и лепенето.

Подводно заваряване.

Спояването е монолитно съединяване или напластяване чрез стопяване или дифузия на припой по граничните повърхнини на материала. При това не се достига солидус-температурата на основните метали т.е. не се променя кристалната решетка на материала. Много често това му своиство го прави единствения начин за монолитно съединяване.

При лепенето се съединяват материали чрез използване на лепило, при което топлината не играе основна роля но благоприятства за протичането на процеса на втвърдяване. Лепенето е адхезионна връзка.(адхезия-грапавост) Много близки до заваръчните технологии са технологиите за термично рязане (газо-кислородно , плазмено или лазарно)и тези за нанасяне на покрития - наваряване и термично напръскване .

Чрез тези технологии се получават т.н. "дебели слоеве" с дебелина от порядъка на 50ηm до десетки милиметри.

За упражняване на тази професия се изисква специално обучение, а при за изготвяне на сложни заварки се изисква и допълнителна квалификация.