Заземяване
Заземяване — електрическо съединение на определено устройство със земята. Заземяването се състои от "заземител" (част от ел. мрежата непосредствено съприкосновена със земята) и заземяващ проводник съединявящ заземяемото у-ство със заземителя. Заземителя може да бъде прост метален кабел (най-често меден), или сложен комплекс от елементи със специална форма.
Съдържание |
Устройство на заземяването [редактиране]
Изискванията към заземяването и неговото устройство са регламентирани в правила за устройство на електроинсталациите.
Грешки при заземяването [редактиране]
Понякога като заземител се използват водопроводни тръби, въпреки че това не е препоръчително. Във водопроводната система може да има "непроводящи" елементи (например пластмасови тръби), или нарушен електрически контакт между тръбите в следствие на корозията и др.
Заземяване при неизправно електро-оборудване [редактиране]
Доброто заземяване е изключително важен фактор. В примера от картинката, ако изолацията на включения прибор с метален корпус е нарушена, то корпуса може да се окаже под електрическия потенциал на фазата и при отсъствие на заземяване, това не може да се установи. Съприкосновението с такъв неизправен прибор може да доведе до смърт. Ако металният корпус на електрическия прибор е заземен, то при възникването на електрически контакт между проводника и корпуса може да се случи следното:
- Ако приборът е включен в ел. мрежата чрез дефектнотокова защита, той реагира дори и на незначителна разлика в потенциалите (обикновено прагът на чувствителност е 10мА или 30мА), и незабавно изключва неизправния участък от мрежата.
- Ако няма дефектнотокова защита, неизправният участък може да се изключи само от предпазител - ако силата на тока във фазата на заземителя превиши прага му. Фактически предпазителят се задейства само при относително силен ток.
