Изпълнително устройство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изпълнителен механизъм BELIMO

Изпълнително устройство е устройство в система за автоматично управление или регулиране, въздействащо на процес в съответствие с получавана командна информация. Състои се от два функционални блока: изпълнителен механизъм и регулиращ орган и може да се допълва с други блокове.[1]

Под изпълнително устройство в теорията за автоматичното управление се разбира устройство, предаващо въздействието от управляващото устройство на управлявания обект. Понякого се разглежда като съствана част от управлявания обект. Входните и изходните сигнали на изпълнителните устройства, а също така техните методи на въздействие върху обекта могат да имат различна природа.

Примери и използване[редактиране | edit source]

Изпълнително устройство в контура на проста следяща система: сигнала на разсъгласуване ε (разликата на задаващия сигнал r и сигнала от обратната връзка u) с помощта на управляващото устройство се преобразува в управляващ сигнал v, който се предава на управлявания обект (на руски).

Примери за изпълнителни устройства:

В техниката, изпълнителните устройства представляват преобразователи, превръщащи входния сигнал (електрически, оптичен, механичен, пневматичен и др.) в изходен сигнал (обикновено в движение), въздействащ върху управлявания обект. Устройства от този тип включват: елктродвигатели, пневматични или хидравлични задвижвания, релейни устройства, електростатични двигатели (на английски: Comb drive), DMD-огледала и электроактивни полимери, соленоидно задвижване и много други.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ГОСТ 14691-69 «Устройства исполнительные для систем автоматического регулирования».

Литература[редактиране | edit source]

  • James R. Carstens, Automatic Control Systems and Components, Prentice Hall, ISBN 0-13-054297-0
  • Солодовников В.В. (Ред.),Техническая кибернетика. Теория автоматического регулирования (в четири тома), 1967 г.
  • Егупов Н.Д., Пупков К.А. (Ред.), Методы классической и современной теории автоматического управления в пяти томах, Издательство МГТУ им. Н. Э. Баумана, 2004 г.
  • Андреева Л. Е., Арменский Е. В., Солодовников В. В. и др., Техническая кибернетика. Устройства и элементы автоматического регулирования и управления, 1973 г.
  • Миловзоров В. И., Бесконтактное регулирование скорости электрических исполнительных устройств, Энергия, 1965 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]