Илюзия на Сандер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илюзията на Сандер или Успоредник на Сандер е оптична илюзия описана от немският психолог Фридрих Сандер (1889-1971) през 1926 г. Обаче, тя е публикувана по-рано от Матю Лукиеш в неговата книга от 1922 г. Visual Illusions: Their Causes, Characteristics, and Applications (Визуални илюзии: Техните причини, характеристики и приложния) [1].
Диагоналната линия разполовява на две по-големият ляв успоредник, който се явява значително по-дълъг от диагоналната линия разделяща по-малкият успоредник отдясно, а реално има същата дължина.
Една възможна причина за тази илюзия е, че диагоналните линии около сините линии дават възприятие за дълбочина и когато сините линии се включват в тази дълбочина те се възприемат сякаш са различни дължини.
[редактиране] Източници
- ↑ Sander parallelogram n. (2006). A Dictionary of Psychology. Andrew M. Colman. Oxford University Press, 2006.
 |
В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
