Ингви и Алв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алрик и Ейрик
Ингви и Алв се избиват, творба от 1830 г.
Информация
Починал
Семейство
ПотомциЙорунд, Ейрик – синове на Ингви, Хуглейк – син на Алв
БащаАлрик

Ингви и Алв (Yngve og Alv) са легендарни братя-конунги от ранния клон на династията на Инглингите - Скилфингите.

Снори Стурлусон съобщава в своята Сага за Инглингите, че Ингви и Алв били синове на Алрик и станали конунги на Гамла Упсала след като баща им Алрик и неговият брат Ейрик се убили един друг. Ингви и Алв по същия начин започнали да си съперничат. Причина за враждата им станала съпругата на Алв – Бера, която била красавица и „обичала да се весели“, а Алв бил суров и мълчалив, не обичал пиршествата и си лягал рано. Ингви бил негова противоположност – забавен, щедър, смел, често се отправял в походи и те винаги били победоносни затова той бил много популярен и харесван. Бера често оставала вечер с девера си и казвала на съпруга си, „че е щастливка онази жена, която има за мъж Ингви, а не Алв“[1].

Една есен Ингви се върнал от поредния успешен поход и по обичая си останал да пие на трапезата до късно през нощта в компанията на Бера, на която ѝ било приятно да разговаря с него. Алв влязъл в залата, когато Бера и Ингви седели на кралското място и водели разговор. На коленете на Ингви лежал мечът му. Повечето присъстващи били твърде пияни, за да обърнат внимание на Алв. Той се приближил, извадил изпод плаща си своя меч и пронизал Ингви. Смъртно ранен, Ингви също скочил, сграбчил меча си и посякъл Алв. Двамата се строполили мъртви на пода. Били погребани в две могили в равнината на Фирисвелир.

След смъртта на братята, конунг станал Хуглейк, синът на Алв, защото двамата сина на Ингви, Йорунд и Ейрик, били още деца.

Приблизителна датировка[редактиране | редактиране на кода]

Шведският археолог Биргер Нерман на основание археологически и други данни смята, че тези събития могат да бъдат датирани през първата половина на V в.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ekrem, Inger (editor), Lars Boje Mortensen (editor) and Peter Fisher (translator) (2003). Historia Norwegie. Museum Tusculanum Press. ISBN 87-7289-813-5.
  1. Сага за Инглингите
  2. М. И. Стеблин-Каменский. «Круг земной» как литературный памятник// Круг земной. М., 1980. С. 597