Йоан Кантакузин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан VI Кантакузин
византийски император
John VI Kantakouzenos.jpg
Йоан VI Кантакузин на църковния събор от 1352 година.
Лични данни
Управление 1347 - 1354
Коронация 3 февруари 1347
Роден ок. 1295
Константинопол
Починал 15 юни 1383
Мистра, Пелопонес
Предшественик Йоан V Палеолог
Наследник Йоан V Палеолог
Семейство
Династия Кантакузини , Палеолози
Брак Ирина Асенина

Йоан VI Кантакузин (гр. Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνός) е византийски император, управлявал от 1347 до 1354 година, като съвладетел с Йоан V Палеолог.

Възкачване[редактиране | edit source]

Регент на Йоан V[редактиране | edit source]

Син на Михаил Кантакузин, губернатора на Морея, Йоан Кантакузин заемал поста велик доместик на Византия. По майчина линия той е сродник на Палеологовата династия. През 1341 г. умира император Андроник III Палеолог и трона е наследен от неговия невръстен син Йоан V Палеолог. В Константинопол е сформирано регентство в състав: императрицата-майка Анна Савойска и военачалниците Йоан Кантакузин и Алексий Апокaвк.

Скоро отношенията между тримата регенти се обтегнали, а Кантакузин бил заподозрян от императрицата в опит да вземе властта. Възползвайки се от отсъствието на Кантакузин от столицата императрица Анна Савойска го обявява за враг на империята и заповядва той да остави командването на войските. Когато новината за това достига до войските на Кантакузин в Тракия, те го обявяват за император въпреки първоначалното му нежелание.

Първа гражданска война[редактиране | edit source]

През 1341 г. в крепостта Димотика Йоан Кантакузин е коронясан за император под името Йоан VI Кантакузин. С това започва нова гражданска война продължила шест години (1341-1347), в които остатъците от византийската държава били разорявани от сърби, българи и турци, привлечени на помощ от едната или другата фракция.

Константинополското регентство няма достатъчно сили да се противопостави на на самозвания император, защото Йоан държи повечето от армията в свои ръце. Освен това сръбския крал Стефан Душан и войводата Момчил в Родопите са на страната на Кантакузин. Зелотите, които са ревностни поддръжници на православието и противници на унията с католическата църква, обръщат гръб на императрицата, заради западноевропейския ѝ произход.

Билонова монета на Йоан VI Кантакузин

Анна Савойска и Алексий Апокавк привличат на своя страна българския цар Иван Александър, който обаче само се възползва от затрудненото положение на империята и присъединява Пловдив (1344 г.) и осем крепости в Родопите. Императрица Анна Савойска се опитва да настрои Западна Европа против Йоан Кантакузин, като праща посланничество до папа Климент VI в Авиньон с молба да ѝ бъде осигурена помощ.

Вероятно през 1345 година и двете враждуващи групировки изпращат пратеници при османския бей Орхан, които търсят помощта му срещу своите съперници. Орхан се споразумява с Йоан Кантакузин, който с помощта на негови войници завзема всички тракийски черноморски градове, с изключение на Созопол. Двамата укрепват съюза си през 1346 година, когато Орхан се жени за Теодора, дъщеря на Йоан Кантакузин, след което Кантакузин влиза в Константинопол и става съимператор, заедно с Йоан V.[1]

Заради турската помощ Кантакузин си спечелва омразата на селското население. Българското население в Тракия и Родопите също търпи разорение. Поради тази причина Кантакузин губи като съюзник родопския войвода Момчил, който започва да брани планината от турците.

На 3 февруари 1347 година начело на армия от хиляда души Кантакузин успява да влезе в Константинопол и тържествено е коронясан за съимператор на Йоан V Палеолог.

Управление[редактиране | edit source]

Йоан Кантакузин управлява съвместно с Йоан V Палеолог от 1347 до 1354 година, а през 1353 г. провъзгласява за съимператор и своя син Матей Кантакузин. В този период през Европа преминава опустошителна епидемия от чума (черната смърт). Ромейският флот воюва няколко пъти неуспешно срещу този на Генуа. Сърбите също нападат Византия и въпреки, че Йоан VI Кантакузин дава отпор на армията на бившия си съюзник - крал Стефан Душан, последния завладява почти цяла северна и централна Гърция.

Йоан Кантакузин свиква два църковни събора - през 1347 и 1352 г. свързани с враждебността между исихазма и варламитството.

Йоан Кантакузин поддържа съюза си с Орхан до края на своето управление. През 1348 година османският владетел му изпраща войски в помощ срещу сръбския крал Стефан Душан, които така и не влизат в бой, но разграбват Солунско и Беломорска Тракия. През 1350 година Йоан Кантакузин отново получава османски подкрепления за връщането на Солун от бунтовника Алексий Метохит, но те скоро се изтеглят в Мала Азия, заради проблеми на източната османска граница.[1]

Селското население страда от целогодишните атаки на турците, както и от високите данъци които Йоан VI въвел, поради разоряването на държавата от шестгодишната гражданска война. Тези фактори допринесли за падането на Кантакузин от власт.

Втора гражданска война[редактиране | edit source]

Изображение на Йоан Кантакузин като владетел (вляво) и като монах (вдясно)

В 1352 година извиканата от Кантакузин в подкрепа на сина му Матей Кантакузин, командвана от Орхановия син Сюлейман, се оказва решаваща за неговата победа срещу Йоан V при Питион (Димотшка и Одрин. При оттеглянето си Сюлейман завзема крепостта Цимпе на европейския бряг на Дарданелите. Йоан Кантакузин и Орхан повеждат преговори за връщането на крепостта, но на 2 март 1354 година земетресение разрушава стените на крепостта Галиполи и съседните градове и Сюлейман се възползва от положението, за да завземе и тях. През следващите месеци преговорите за връщането на крепостите срещу откуп продължават, но след принудителната абдикация на Йоан Кантакузин през декември те са прекратени.[1]

Подкрепен от широки слоеве от населението, което негодувало от политиката на Кантакузин, през 1353-4 година Йоан V оглавил войска от наемници, завзел Константинопол и принудил Йоан VI да абдикира след седемгодишно съвместно управление. Борбата между Йоан Кантакузин и Йоан V Палеолог допълнително изтощава Византийската държава и улеснила османското завоевание на Балканите.

След абдикацията на Йоан Кантакузин Орхан вече не се смята за обвързан от съюза си с него и започва военни действия срещу Византийската империя. До смъртта си през 1357 година неговият син Сюлейман завзема Малгара, Ипсала и Виза. Междувременно Орхан подпомага неуспешен опит на Матей Кантакузин да заеме трона на империята.[1]

Книжовна дейност и последни години[редактиране | edit source]

След оттеглянето си от управлението Йоан Кантакузин се замонашил под името Йоасаф и прекарал остатъка от живота си в манастира Ватопед на Света гора[2] (1320-1362).

Последовател е на исихазма. Автор е на история обхващаща периода от 1320 до 1362 година, а също на писма и беседи с религиозно-полемичен характер. Умира през 1383 г. на преклонна възраст.

Вижте също[редактиране | edit source]

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Ioannis Cantacuzeni Eximperatoris Historiarum libri IV, v. 1—3, Bonnae, 1828—32.
  • История Византии, т. 3, М., 1967, гл. 9.
  • Иоанн Кантакузин, Беседа с папским легатом. Диалог с иудеем. СПБ., 1997.
  • Donald M. Nicol. The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, c. 1295-1383. Cambridge, 2002.
  • Вл. Иванов. Една хипотеза за връзките между фамилията на Кантакузините, папството и ордена на хоспиталиерите на Родос (1350-1360 г.): http://vladislavivanov.blogspot.com/2014/05/blog-post_31.html
  • Вл. Иванов. Кантакузин, Йоан Александър и възпирането на турците - мит или реалност?:
http://vladislavivanov.blogspot.com/2010/11/blog-post.html

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 41-45.
  2. Хайтов, Николай. "Светогорски записки". Издателство Христо Г. Данов. 1987.
Андроник III Палеолог Византийски император (1347 – 1354Йоан V Палеолог) Йоан V Палеолог