Каракорумско шосе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каракорум.

Каракорумско шосе
KKH.png
Дължина: 1284 km
От: Кашгар, Китай
До: Хавелиан, Пакистан
Каракорумското шосе близо до Пасу, Пакистан

Каракорумското шосе е високопланински международен главен път, свърващ град Кашгар, провинция Синдзян, Китай с град Хавелиан, окръг Аботабад, Пакистан.

Официалните му имена са национален път N-35 (Пакистан), национален път Годао 314 / G314 (Китай), азиатски път AH4.

По своето протежение шосето пресича културни и ландшафтно различни области на планините Памир, Каракорум, Хималаи и Хиндукуш. Пътят минава покрай няколко от 8-хилядните върхове на Хималаите, между които е и Нанга Парбат. При граничния за Китай и Пакистан проход Хунджераб шосето достига най-високата си точка от 4693 метра надморска височина, което го прави най-високо разположения павиран международен път в света.

Каракорумското шосе се строи съвместно от Китай и Пакистан от 1966 година, като неговото строителство приключва през 1979 г. Строежът е съпътствен от чести свлачища по стръмни планински склонове, при които по официални данни са загинали 810 пакистански и 200 китайски работници[1]. Пакистанската отсечка от пътя е с дължина около 1050 km, а китайската - около 230 km. Пътят е открит за ползване от 1986 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. 25th Anniversary of the Karakoram Highway (1978 - 2003)". Pakistan Post Office, May 16, 2006. Retrieved on 2006-07-10.

Литература[редактиране | edit source]

  • Ahmad H. Dani: Human records at Karakorum Highway. Mr. Books, Islamabad 1995, ISBN 969-35-0646-4.
  • Anke Kausch: Seidenstraße. Von China durch die Wüsten Gobi und Taklamakan über den Karakorum-Highway nach Pakistan. DuMont, Köln 2001, ISBN 3-7701-5243-3 (Kunst-Reiseführer).
  • Martin Müller: Karakorum-Highway. Von Pakistan nach China über die aufregendste Hochgebirgsstrasse der Welt. Artcolor-Verlag, Hamm 1990, ISBN 3-89261-040-1.
  • Waltraud Sperlich: Dharmadeva was here. in: Abenteuer Archäologie. Spektrum, Heidelberg 2007, 3, 38ff.

Външни връзки[редактиране | edit source]