Карфица
Карфица (още топлийка) е игла с топче в единия край, вместо с дупка, чието предназначение е да закрепи предмети или материал заедно. Намира приложение в шивачеството, канцеларските пособия и др.
Според функцията си карфиците могат да бъдат направени от метал (например стомана, мед или месинг), дървесина, пластмаса, кост и др.
История[редактиране | редактиране на кода]
Карфици са открити на археологически обекти, датирани още от палеолита, направени от кости и тръни, както от неолитни, келтски и древноримски обекти.[1] Неолитните обекти са богати на дървени карфици и все още са често срещани през Елизабетинска епоха.[2] В Азия, Северна Африка и Европа са открити метални карфици от бронзовата епоха, като забележителните карфици с глави във форма на чук от курганските погребения в североизточния Кавказ.[3]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Карфиците имат разнообразна форма, според предназначението си:
-
Карфици с цветни глави (шивашки) -
Карфици с обли глави и във формата на кука -
Пинче за коркова дъска (канцеларска карфица) -
Франкска карфица с връх във формата на орел, VI век -
Карфица за наметало от кост и черупка на миди, маорска култура -
Карфици от метал и кости, използвани за закрепване на дрехи през бронзовата епоха
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Beaudry, Mary C. Findings The Material Culture of Needlework and Sewing. 2006. ISBN 0-300-11093-6. с. 11.
- ↑ Beaudry, Mary C. Findings The Material Culture of Needlework and Sewing. 2006. ISBN 0-300-11093-6. с. 12.
- ↑ Beaudry, Mary C. Findings The Material Culture of Needlework and Sewing. 2006. ISBN 0-300-11093-6. с. 11.