Кларибел Алегрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кларибел Алегрия
салвадорска писателка
Кларибел Алегрия 
Родена: 12 май 1924
Естели, Никарагуа

Кларибел Алегрия (на испански Claribel Alegría) е салвадорска писателка, родена в Никарагуа и живяла дълго време в Съединените американски щати.

Тя е родена през 1924 г. в Естели, но малко по-късно родителите ѝ емигрират в Салвадор и тя израства в областта Санта Ана. През 1943 г. заминава за Съединените щати и през 1948 г. завършва философия и литература в Университета „Джордж Вашингтон“.

Тя подкрепя Сандинисткия фронт за национално освобождение и, след като през 1979 г. той взима властта в Никарагуа, се завръща в страната.

Произведения[редактиране | edit source]

  • „Anillo de silencio“ (1948)
  • „Vigilias“ (1953)
  • „Acuario“ (1955)
  • „Tres cuentos“ (1958)
  • „Huésped de mi tiempo“ (1961)
  • „Vía única“ (1965)
  • „Cenizas de Izalco“ (1966)
  • „Aprendizaje“ (1970)
  • „Pasaré a cobrar y otros poemas“ (1973)
  • „Sobrevivo“ (1978)
  • „La encrucijada salvadoreña“ (1980)
  • „Nicaragua: la revolución sandinista“ (1980)
  • „Flores del volcán; Suma y sigue“ (1981)
  • „No me agarran viva: la mujer salvadoreña en lucha“ (1983)
  • „Álbum familiar“ (1984)
  • „Para romper el silencio: resistencia y lucha en las cárceles salvadoreñas“ (1984)
  • „Despierta, mi bien, despierta“ (1986)
  • „Luisa en el país de la realidad“ (1987)