Конвенция за химическите оръжия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Развитието на химическите оръжия, тяхното разпространение, както и сигналите за употребата им в различни конфликтни точки активизираха усилията на цялата международна общност за забрана на тези средства за масово поразяване. Имайки предвид сериозните поражения, които могат да настъпят след употребата на тези химически вещества, въпросът за тяхната употреба стана изключително сериозен и нуждаещ се от специално внимание.

За химическо оръжие се смятат химическите вещества, които могат да се използват за смъртоносно поражение или причиняване на други увреждания, а също така боеприпасите и устройствата, предназначени за употребата им за враждебни цели. Подобни вещества се използват от дълбока древност (серен дим, арсеникови съединения и др.), но химическото оръжие като средство за масово унищожение се появява в края на 19 - началото на 20 век (създаването му било улеснено от производство на анилинови бои, при което се освобождава голямо количество отровен хлор).

Съвременните химически оръжия задушават, отравят,разяждат и изгарят вътрешните органи, а също така имат нервнопарализиращ и психотропен ефект. Бойните химически вещества се смятат за подходящи както за тактически цели (на бойното поле), така и за стратегически нужди (бомбардировки на територията ма противника, неговите командни пунктове и цивилно население). Те са предпочитани при водене на т.нар. конфликти с ниска интензивност (диверсии, терористични и партизански организации). Конвенцията за химическите оръжия (КХО) създаде за първи път условия не само да бъдат поставени извън закона цяла категория въоръжения, но положи и основите на международното сътрудничество в областта на мирната химическа промишленост.

Неупотребата на химически оръжия намира опора в различни морални и правни традиции от далечното минало. Забраната да се изполва отрова и създадени на нейна база оръжия се е спазвала още от древните елини и римляни. Изпълнението на КХО е в пълно съответствие с цялостното развитие на международното хуманитарно право. Брюкселската конвенция (1874 г.) за законите и обичаите за водене на война забранява да се използват отрова и отравящи оръжия.

Сред общите принципи на хуманитарното право, приложими към химическите оръжия, биха могли да се посочат следните: имунитет на цивилното население, забрана за използване на отрова и отравящи вещества, забрана на оръжия , причиняващи излишни наранявания и страдания. Употребата на химически оръжия по време на Първата световна война засилва опитите на международната общност да се забрани химическата война. Преди КХО Женевският протокол от 1925 г. е единственото международно споразумение, забраняващо използване на химически оръжия. За разлика от КХО този обаче този протокол разрешава да се развиват, произвеждат и натрупват химически оръжия.

От 1947 г. Организацията на обединените нации е ангажирана активно с обсъждане на химическото и биологично оръжие. На практика всяка година Общото събрание на ООН приема резолюции по различните аспекти на този вид средство за поразяване. В заключителната декларация на Парижката конференция, приета на 11 януари 1989 г. предствителите на около 150 държави декларират стремежа си да забранят химическото оръжие. По пътя към създаването на КХО през септември 1989 г. Австралия организира международна конференция. Както всеки друг сериозно наболял въпрос, така и бъдещата Конвенция за забрана на химическите оръжия е предхождана от множество и продължителни международни преговори в рамките на Женевската конференция за разоръжаването и нейните предшественици.

Дългоочакваната конвенция е открита за подписване от 13 октомври 1993 г., което е сторено от около 160 държави. България подписва КХО на 13 януари 1993 г., след което следва и официалната ратификация на документа. Така страната става една от първите държави от Източна Европа, ратифицирала КХО, и участва в работата на Подготвителния комитет за създаване на международна организация за забрана на химическите оръжия в Хага, Нидерландия.

Основни цели на КХО:

  • да подвърди международните принципи за суверенно равенство и недискриминиране на държавите;
  • съгласно чл. 1 и 2 се забраняват химически оръжия и специфичните средства за тяхното доставяне;

Сред целите на бъдещата международна Организация за забрана на химическите оръжия са:

  • работи с цел да убеждава страните, които не са се подписали все още конвенцията по целия свят да го сторят;
  • да проверява за наличието на химически оръжия, или да се грижи за тяхното унищожение;
  • да наблюдава дейности в промишлеността, свързани с производството на химически вещества, които могат да бъдат изполвани за направата на химически оръжия;
  • да оказва помощи или да защитава страни-членки, заплашени или нападнати от терористични организации или с химически оръжия;
  • да подпомагат и да съдействат за употребата на химически оръжия за мирни цели.

Изпълнението на КХО се гарантира чрез система за контрол, която е изключително прецизно разработена в сравнение с досега действащите договори за разоръжаване. В чл. 6 от Конвенцията се предвижда всеобхватен рутинен контрол на дейностите, които не влизат в областта на забраната. Въпреки това контролната комисия не би могла да замени използването на национални технически средства за проверка, които държавите биха могли да си позволят със съответните развити технологии. И разбира се най-важната част от КХО е, че тя предвижда създаването на Организация за забрана на химическите оръжия, която да оказва помощ в случай на употреба на химическо оръжие или заплаха за използването му. Така стигаме до структурата, функциите и провомощията на ново създадената организация, със седалище Хага, Холандия, които намират място в член 8 на конвенцията. Организациата за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) би могла да се дефинира като независима, междуправителствена организация с универсален характер, чиято цел са пълното химическо разоръжаване и международното сътрудничество в областта на мирната химия. Предвидено е да се създадът следните междуправителствени органа:

  • Конференция на страните-членки (КСЧ);
  • Изпълнителен съвет (ИС);
  • Технически секретарят (ТС);

Като главен орган на ОЗХО действа Конференцията на страните-членки. Всеки член има един представител в конференцията, който може да бъде придружаван от заместници и съветници. Конференциата се задължава да свика редовни годишни сесии, както и специални по предложение на Изпълнителния съвет или страна-членка, подкрепена най-малко от една трета от участващите в организациата. С цел да се извършва преглед на дейността на КХО, специална сесия се провежда на всеки 5 години. КСЧ би могла да разглежда всички въпроси в обсега на действие на конвенциата включително, тези отнасящи се до правомощията и функциите на ИС и ИТ. Тя може да прави препоръки и взема решение по всеки въпрос, тема или проблем, свързани с тази конвенция, които са поставени от държава-участничка или поставени на нейното внимание от Изпълнителния съвет. Конференцията следи за прилагането на тази конвенция и взема мерки с цел да насърчи изпълнението на нейния предмет и цели. Конференцията прави преглед на спазването на тази конвенция. Тя също така осъществява ръководство по отношение на действията на Изпълнителния съвет и на Техническия секретариат и приема за който и да от тези органи ръководни принципи във връзка с изпълнението на техните функции. Конференцията разглежда и приема на своите редовни сесии доклад, програма и бюджет на организацията, представени от Изпълнителния съвет, както и разглежда други доклади. Тя избира членовете на Изпълнителния съвет, назначава генералния директор на Техническия секретариат, утвърждава процедурните правила на Изпълнителния съвет, представени от него, създава такива спомагателни органи, каквито счита за необходимо за изпълнението на своите функции съгласно тази конвенция. Нейно задължение е и да насърчава развитието на международното сътрудничество за мирни цели в областта на химическите дейности и разглежда научно-технически постижения, които могат да имат отражение върху действието на тази конвенция.

В началото на всяка редовна сесия тя избира свой председател и такива други длъжностни лица, каквито са необходими. Те заемат своите постове, докато на следващата редовна сесия не бъдат избрани нов председател и други длъжностни лица.Процедурата за вземане на решения се основава на правилото на консенсуса. Ако това се окаже невъзможно, решенията следва да се вземат с мнозинство от две трети на присъствалите и гласувалите страни. Всеки член на организацията има един глас на конференцията.

Изпълнителният съвет е политико-оперативен орган на ОЗХО, които носи отговорността за контролиране на организациата. Състои се от 41 члена, избрани за период от 2 години. Всяка държава- участник има право в съответствие с принципа на ротация да влиза в състава на Изпълнителния съвет. За да се осигури ефективното действие на тази конвенция, особено внимание се обръща на справедливото географско разпределение, значението на химическата промишленост, както и на политическите интереси и на интересите на сигурността. Всеки член на изпълнителния съвет има един глас.Изпълнителният съвет взема решения по въпроси по същество с мнозинство от 2/3 от гласовете на своите членове.

Изпълнителният съвет взема решения по процедурни въпроси с обикновено мнозинство от всички свои членове. Сред задълженията му е и да насърчава ефективното прилагане и спазване на тази конвенция. Той контролира дейностите на Техническия секретариат, сътрудничи с Националния орган на всяка държава-участничка и подпомага консултациите и сътрудничеството между държавите-участнички по тяхна молба. Той организира сесиите на конференцията, включително подготвя дневния им ред. Изпълнителният съвет може да иска свикването на специална сесия на конференцията. Този орган има правомощия, с предварителното одобрение на конференцията, да сключва от името на организацията споразумения или договорености с държави и международни организации. Те включват и одобряването на споразуменията или договореностите, свързани с изпълнението на дейностите по проверка, договорени между Техническия секретариат и държави-участнички. Една от важните му дейности е да предоставя актуална информация на държавите участнички и Конференцията.

Като орган, подпомагащ функциите на Конференцията и Изпълнителния съвет, се изгражда Техническият секретариат. Техническият секретариат изпълнява мерки по проверка, предвидени в конвенцията. Той изпълнява и други функции, които са му възложени по нея, както и функциите, които са му делегирани от Конференцията и Изпълнителния съвет. Друга част от задълженията му е да оказва административна и техническа помощ на конференцията, Изпълнителния съвет и спомагателните органи. Той трябва също така и да изпраща от името на организацията до държави-участнички и получава от тях съобщения по въпроси, които са свързани с прилагането на тази конвенция. Техническият секретариат информира Изпълнителния съвет за всеки проблем, възникнал по отношение на изпълнението на неговите функции, включително съмнения, двусмисленост или неувереност по отношение на изпълнението на конвенцията, които са му станали известни при изпълнението на дейностите по проверка и които не е в състояние да разреши или изясни чрез консултации със заинтересованата държава-участничка. Техническият секретариат се състои от генерален директор, който е негов ръководител и главно административно длъжностно лице, инспектори и такъв научен, технически и друг персонал, какъвто може да се окаже необходим.

ОЗХО няма статут на законодателен орган, който гласува задължителни решения за държавите членки. Страните членки са свободни в избора си да изполват едни или други средства за привеждане в действие на положенията на КХО.

Организацията се ползва на територията или на всяко друго място под юрисдикцията и контрола на държава-участник с такава правоспособност и с такива привилегии и имунитети, каквито са необходими за упражняването на нейните функции. Делегати на държавите-участнички, а също така техните заместници, съветници и представители, назначени в Изпълнителния съвет, както и техните заместници и съветници, генералният директор и персоналът на организацията се ползват с такива привилегии и имунитети, каквито са необходими за независимото изпълнение на техните функции, свързани с организацията. Имайки предвид дотук казаното логичният извод е, че отношенията между държавата членка и организацията трябва да бъдат ясно регламентирани. С оглед изпълнението на задълженията по тази конвенция всяка държава-участничка определя или създава национален орган, който служи за основен национален пункт за ефективна връзка с организацията и другите държави-участнички. Всяка държава-участничка уведомява организацията за нейния Национален орган, едновременно с влизането на тази конвенция в сила за нея. Всяка държава-участничка информира организацията за взетите от нея законодателни и административни мерки за изпълнение на конвенцията. Всяка държава-участничка разглежда като поверителна и осигурява специален режим на работа с информацията и данните, която получава поверително от организацията във връзка с изпълнението на конвенцията. Всяка държава-участничка се задължава да сътрудничи с организацията при изпълнение на всичките нейни задължения, и в частност, да оказва помощ на Техническия секретариат. Според КХО в случай на предполагаема употреба на химическо оръжие, отнасящо се до държава, която не е участничка в тази конвенция, или на територия, която не се контролира от държава-участничка, организацията тясно сътрудничи с генералния секретар на Организацията на Обединените нации. По съответна молба организацията предоставя своите ресурси на разположение на генералния секретар на ООН. Консултациите и сътрудничеството между държавите членки е основополагащо за действията на организацията и взетите от нея мерки.

При опасение за неспазване на разпоредбите по Конвенцията всяка една от държавите членки има право да поиска инспекция на територията на дадена друга страна членка. С оглед проверката на спазването на разпоредбите на настоящата конвенция всяка държава-участничка разрешава на Техническия секретариат да проведе инспекция на място. За изпълнение на инспекцията се назначават специални наблюдатели, на които трябва да бъде осигурен достъп до инспектираната територия. Искането за инспекция на място се представя от отправилата го държава-участничка на Изпълнителния съвет и същевременно на генералния директор за незабавно изпълнение. Никоя разпоредба на КХО не трябва да бъде тълкувана като ограничаваща или намаляваща по какъвто и да е начин задълженията, поети от която и да е държава по Протокола за забрана на употребата по време на война на задушливи, отровни и други газове и на бактериологични методи на война, подписан в Женева на 17 юни 1925 г., и по Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на бактериологично (биологично) и токсично оръжие и за тяхното унищожаване, подписана във Вашингтон, Лондон и Москва на 10 април 1972 г. Всяка една от държавите членки има правото да предлага промени и поправки към КХО.

Организацията за забрана на химическото оръжие е едно неопровержимо доказателство, че ако глобалните, наднационалните, общочовешките интереси надделеят над локалните проблеми, много от наболялите проблеми на нашето време нямаше да са толкова изострени и стигнали до толкова крайни стадии. Войната и военното мислиене като цяло имат дълбоки корени в човешкото съзнание. Възпитавани в един жесток свят, младите растат с все по-забележима злоба в ценностните си системи и все повече агресия в намеренията си. Сблъсъци на интереси винаги е имало и винаги ще има, но заедно с това трябва да се развиват и едни по-разумни и хуманни методи за разрешаването на възникналите спорове. Мирната тенденция е безусловно свързана с нравствената и политическа нагласа на цялото общество. Уникалният характер на подобни организации и техния принос в борбата с разоръжаването и унищожението на оръжията за масово унищожение биха могли да бъдат модел за други многостранни споразумения в тази област. Изменящата се роля на държавния суверенитет може да се окаже от огромно значение за субектите в международната сфера.

Трябва да осъзнаем, че в днешно време никоя страна, колкото и развита да е тя, не живее самостоятелно, без да е обвързана с останалия свят. Често пъти наглед малки и назначителни решения и стъпки за едни се оказват от голямо значение за други. Неосопирим факт е, че организации като тази имат решаваща роля в международните отношения и бъдещето на планетата ни. Когато страните пренебрегват незначителните дразги по между си и си подават ръка, ще има все по-малко срещу какво да се борим и от какво да страдаме. Не трябва да забравяме, че народ който на помни миналото си, няма бъдеще. Същото се отнася и за човечеството като цяло. Един плашещ факт от нашата нетолкова далечна история, трябва винаги да ни напомня, че сме станали прекалено могъщи, за да си позволим да сме неразумни. Така например Хитлерова Германия бе подготвила за употреба на руския фронт най-модерните химически газове ( табун, зарин , зуман ). Но предупреждението на Чърчил, че английската авиация ще отговори с химически бомбардировки над германските градове, надежно възпря Берлин от употребата на това оръжие за масово поразяване. Вярвам, че организации като тази за забрана на химическите оръжия имат бъдеще, защото няма да позволят да забравим, това което никога не трябва да бъде забравяно.