Копирайт трол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Копирайт тролът е личност (лице или компания), която налага авторски права, които притежава с цел печеленето на пари чрез искове по начин, считан за прекалено агресивен или опортюнистичен, обикновено без да създава или лицензира произведенията, които притежава за платено разпространение. Критици възразяват срещу дейността, защото те вярват, че тя не окуражава създаването на творчески произведения, а вместо това прави пари чрез неравенствата и непредвидимите последици от скъпите разпоредби за законоустановени вреди в законите за авторското право, предназначени да насърчат създаването на такива произведения.[1]

Това изображение на Крис Дотри е качено от фотографа в Общомедия под лиценз CC-BY-SA 3.0. След като трета страна го е използвала, фотографът завежда дело за нарушаване на авторските му права, основано на „идиосинкратични тълкувания“ на лицензионните условия[2].

Копирайт троловете особено присъстват в Германия, където законите дават много възможности за притежателите на авторски права да преследват съдебно фирми и отделни физически лица. Както терминът, така и концепцията за копирайт трол започва да се появява в средата на 2000-те. Произлиза от пейоративнияпатентен трол“, който се отнася до фирми, налагащи патентни права с цел печеленето на пари от други фирми, които продават продукти без да имат свои собствени за продажба. Различава се от организации като ASCAP, които събират роялти и налагат авторски права на членовете си.[3]

Забележителни примери[редактиране | редактиране на кода]

Един коментатор описва Хари Уол, съпруг на британската комична певица Ани Уол от деветнадесети век, като първия копирайт трол в света[4]. Уол устройва „службата за защита на авторските права на авторите, композиторите и художниците“ да съберат такси за неоторизирани изпълнения на творби на композитори (често починали) въз основа на заплахата от съдебен процес за законоустановени вреди под Закона за авторското право от 1842 г.

През 2000-те години, усилията на SCO Group да получат роялти по отношение на операционната система с отворен код Linux, се разгелждат като „копирайт тролинг“ от някои от приблизително 1500-те кампании, от които SCO изисква лицензионни възнаграждения, въз основа на авторско право, което съдът евентуално решава, че е принадлежало на Novell. В контраст с това, Novell нямали интерес да налагат авторските си права срещу предполагаемите нарушители.[5][6]

Терминът също се използвал и за две участващи страни, които отделно съдели Google през 2006 г., след публикуването на съдържание, за което знаели, че щяло да бъде индексирано от Googlebot-паяка на Google със стандартните в индустрията „noindex“ тагове за отказ, били умишлено пропуснати. След Perfect 10, Inc. v. Google Inc., списанието за възрастни Perfect 10 бива описано като копирайт трол, поради създаването на връзки към изображения с намерение да съди Google за нарушение, след като Google ги добавил към услугата си за търсене на изображения. В Field v. Google, адвокат от Невада предприел „утвърдителни стъпки“, за да включи правните си документи в резултатите от търсенето в Google, за да може да ги осъди и е било решено, че действал недобросъвестно.[7] Наскоро терминът е използван за описание на субекти, които предявяват съмнителни искове срещу компании в модната индустрия за предполагаеми авторски права върху модели на тъкани.[8]

Случаи с Righthaven[редактиране | редактиране на кода]

През 2010, холдинговото дружество Righthaven LLC бива наречено копирайт трол от коментатори[9][10], след като закупува авторските права на редица стари новинарски статии от Stephens Media, по това време издател на Las Vegas Review-Journal, базирано на бизнес модел за осъждането на блогъри и други автори в интернет за законоустановени щети за това, че са възпроизвели статиите на техните сайтове без разрешение.[11]

Случаят бива покрит от Los Angeles Times, Bloomberg News, Wired News, Mother Jones, The Wall Street Journal, Boston Herald и други вестници и новинарски блогове, както и Electronic Frontier Foundation, които предложили да помогнат на подсъдимите.[12] Конкурентът на вестника, Las Vegas Sun, покрива всичките 107 съдебни дела, от 1 септември 2010 г.[13] описвайки го като първия известен случай на копирайт трол, който купува правата върху новинарски материал, въз основа на това, че авторските му права били нарушени. Издателят на Review-Journal отговоря чрез защита на съдебните дела критикувайки The Sun за покриването им.[14]

През Август, 2010 г., компанията сключва споразумение с WEHCO Media в Арканзас за предприемането на подобни действия и обявява, че провеждала преговори с редица други издатели. Wired Magazine описва дейността като „заемане на страница от патентните тролове“ и отбелязва, че компанията изисквала $75,000 от всеки нарушител, съгласявайки се и за споразумения от по няколко хиляди долара на ответник.[15]

През април 2011 г., съдът в Колорадо се възгласява за Righthaven v. Hill, че:

„Въпреки че бизнес моделът на ищеца разчита до голяма степен на постигането на споразумения с минимална инвестиция на време и усилия, целта на съдилищата е да осигурят среда за правилно, справедливо и навременно решение на противоречия и спорове. Мнението на ищеца е обратното, съдилищата не са просто инструменти за насърчаването и налагането на споразумения с ответниците, заплашени от потенциалните разходи за съдебни спорове и отговорност."[16]

До втората половина на 2011 г., подсъдимите с ресурси за борба с Righthaven в съда печелеят дела на основание, че тяхното използване попада в рамките на доктрината за честна употреба и поради факта че Stephens Media всъщност не възложили пълна собственост на защитения с авторски права материал на Righthaven. Righthaven също бива санкциониран от поне един съдия за това, че не разкрили, че Stephens Media е получавала 50% намаление на всякакви съдебни дела, включващи Review-Journal. Успешните обвиняеми изискали конкретните стойности за съдебни разноски и такси, които Righthaven отказват да платят. [17] До декември 2011 г., Righthaven е в несъстоятелност и е обявена за продажба.[18]

Правна защита[редактиране | редактиране на кода]

Двама адвокати предоставят рамка за правна защита срещу копирайт троловете. [19] Тъй като повечето дела за нарушаване на авторски права онлайн разчитат на минимално количество информация, насочена както към ненарушители, така и към нарушители, има начини за защита срещу съдебния иск от адвокати и про-обвиняеми, което е описано в рамката.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rangnath, Rashmi (2008-01-29). „What a copyright troll looks like“. Public Knowledge. Archived from the original on 2017-06-07.
  2. ruaok (2019-06-25). „We were sued by a copyright troll and we prevailed!“. MetaBrainz Blog. Retrieved 2019-06-26.
  3. Horton Rockafellow, Caroline (2006-11-23). „Copyright Trolls – A Different Embodiment of the Patent Troll?“. Archived from the original on 2009-01-15. Retrieved 2010-09-03.
  4. Alexander, Isabella (2010). Deazley, Ronan; Kretschmer, Martin; Bently, Lionel (eds.). Privilege and Property. Essays on the History of Copyright. Open Book Publishers. p. 339. ISBN 9781906924188.
  5. Kravets, David (2007-09-14). „Battered SCO Files for Bankruptcy to Stay Afloat“. Threat Level. Wired Magazine.
  6. Kravets, David (March 31, 2010). „Copyright Troll Loses High-Stakes Unix Battle“. Wired Magazine.
  7. Knutson, Alyssa N. (2009). „Proceed With Caution: How Digital Archives Have Been Left in the Dark“. Berkeley Technology Law Journal: 437.
  8. „Copyright Trolls Are Never in Fashion: Copyright Infringement Suits and Strategies for Fighting Back“. American Bar Association. May 24, 2013. Archived from the original on November 9, 2013. Retrieved May 26, 2013.
  9. Jones, Ashby (September 3, 2010). „Vegas, Baby! Ruling a Possible Boon to 'Copyright-Troll' Suits“. The Wall Street Journal.
  10. Cassens Weiss, Debra (August 4, 2010). „Attack Dog' Group Buys Newspaper Copyrights, Sues 86 Websites“. American Bar Association.
  11. Mullin, Joe (August 16, 2010). „Is This the Birth of the Copyright Troll?“. Corporate Counsel.
  12. Galperin, Eva (August 25, 2010). „EFF Seeks to Help Righthaven Defendants“. EFF.
  13. Green, Steve (September 1, 2010). „Why we are writing about the R-J copyright lawsuits“. Las Vegas Sun.
  14. Frederick, Sherman (September 1, 2010). „Protecting newspaper content -- You either do it, or you don't“. Las Vegas Review-Journal.
  15. Kravets, David (August 30, 2010). „Threat Level Privacy, Crime and Security Online“. Wired Magazine.
  16. case: 1:11-cv-00211-JLK
  17. Kravets, David (2011-10-29). „Creditor Moves to Dismantle Copyright Troll Righthaven“. Wired. ISSN 1059 – 1028. Retrieved 2020-02-19.
  18. Green, Steve (2011-12-22). „Dismantling of Righthaven appears under way with loss of website“. VEGAS INC. Retrieved 2020-02-19.
  19. Sag, Matthew; Haskell, Jake (2018-01-01). „Defense Against the Dark Arts of Copyright Trolling“. Iowa Law Review. Rochester, NY. 103 (2). SSRN 2933200.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]