Кризата на психоанализата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кризата на психоанализата
АвторЕрих Фром
Създаденмежду 1932 и 1969 г.
Видесета

Издателство в България„Захарий Стоянов“ (2003)
ISBNISBN 954-739-373-1

Кризата на психоанализата (на английски: The Crisis of Psychoanalysis) е книга от 1970 г. на немския психоаналитик Ерих Фром. На български език е издадена през 2003 г. от издателство „Захарий Стоянов“. Книгата съдържа есета писани в годините между 1932 и 1969 г., като само Кризата на психоанализата, Значението на теорията за майчиното право за настоящето и епилога са писани специално за книгата[1]. В тази книга Фром публикува на английски език ранни свои ръкописи на немски език, които според него представляват „най-пълното и адекватно представяне на теоретическата основа, на която почива моята по-късна работа върху този предмет“, а именно „взаимовръзката между психологическите и социологическите фактори“[1].

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

  • Предисловие
  1. Кризата на психоанализата
  2. Моделът на Фройд за човека и неговите социални детерминанти
  3. Приносът на Маркс към познанието за човека
  4. Хуманистичното планиране
  5. Едиповият комплекс: Коментари върху случаят с малкия Ханс
  6. Значението на теорията за майчиното право за настоящето
  7. Теорията за майчиното право и практическото ѝ значение за социалната психология
  8. Методът и функцията на една аналитична социална психология
  9. Психоаналитичната характерология и приложението ѝ в социалната психология
  10. Епилог
  • Послеслов от преводача: Кризата на академичната психология

Книгата[редактиране | редактиране на кода]

  • Ерих Фром, Кризата на психоанализата, издателство „Захарий Стоянов“, 2003, ISBN 954-739-373-1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ерих Фром, Кризата на психоанализата, издателство „Захарий Стоянов“, 2003, стр. 7, 55