Към брата си
Облик
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Към брата си“ е елегия от Христо Ботев, написано в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е в три редакции:
- I редакция – в. „Дунавска зора“, бр.14 от 12 януари 1868 г.;[1]
- II редакция – в. „Свобода“, бр.36 от 30 юли 1870 г.;
- III редакция – „Песни и стихотворения“, 1875 г.
КЪМ БРАТА СИ
[редактиране | редактиране на кода]Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта ѝ душа няма
на глас божий – плач народен!
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христо Ботев, „Към брата си“, Стихотворение // litclub.bg. Литературен клуб. Посетен на 5 януари 2022.