Къньо Камбосев
| Къньо Камбосев |
Кънчо (Къньо) Неофитов Камбосев (1869 – 1949) е български адвокат, читалищен деец[1][2] и кмет на Разград[3] от края на XIX и началото на XX век.
Участва в Първата световна война като запасен поручик, член на Моравски полеви военен съд. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с народен орден „За военна заслуга“, V степен.[4]
Брат на Крум Камбосев, който учи медицина във Виена през 1890 г.[5]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- Камбосев, К. (1895) Нашето училище и гимнастиката. Медицинска беседа, 1 (1), с. 14 – 19; 1 (2), с. 86 – 101.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Годишен отчет от настоятелството на Разградското читалище "Развитие" за 1933 година Архив на оригинала от 2023-08-21 в Wayback Machine. / Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров" (Шумен) - Дигитална колекция - посетен на 21 август 2023
- ↑ Библиотеката от своето начало винаги е била храм на духовността // Вестник Екип 7 // 26 септември 2020, посетен на 24 февруари 2022 г.
- ↑ Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 2, 14 август 1896 год, стр. 3
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 203-204
- ↑ Танчев, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). Втора част. – Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, 2012, стр. 184.