Ланча Ипсилон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ланча Ипсилон е мини автомобил, наследник на легендарните лайфстайл автомобили Ланча У и Аутобианки А112.

Първа генерация[редактиране | edit source]

Ланча Ипсилон
Производител Ланча
Модел Y
Произвеждан 1996-2003
Сглобяван в Мелфи, Италия
Предходен модел Autobianchi Y10
Наследник Lancia Ypsilon
Фирма собственик FIAT
Подобни FIAT Punto, Opel Corsa, Citroen Saxo, Nissan Micra K11
Дизайнер Енрико Фумиа
Характеристика
Клас B
Конфигурация предно разположен, напречно на купето двигател; предно задвижване
Купе Хетчбек
Двигател 1.1 i.e. 8V, 1.2 i.e. 8V, 1.4 i.e. 12V, 1.2 i.e. 16V
Дължина 3.720 (3.740 след фейслифта през 2000 год.)mm
Ширина 1.690 mm
Височина 1.440 mm
Тегло от 860 до 910 kg според модификацията
Обем на резервоара 48 l

Lancia Y или Тип 840 е произвеждан между 1996 и 2003. Дизайнът е дело на Енрико Фумиа и има коефициент на въздушно съпротивлвние Cx=0.32. Моделът е асемблиран в Мелфи,Италия. Моделът използва платформа на ФИАТ Пунто. През 2000 получава фейслифт.

Lancia Y дебютира като директен заместник на Lancia Y10 (продавана в Италия с марката Autobianchi Y10). Моделът стартира с 3 двигателя (всичките 4-цилиндрови редови), 3 вида скоростни кутии и 3 нива на оборудване, използвайки през целия си производствен период само каросерия с 3 врати. И трите двигателя са бензинови с работни обеми 1.1 , 1.2 и 1.4 литра. Първите два са от фамилията FIRE (Fully Integrated Robotized Engine) и имат мощност съответно 55 и 60 конски сили. Имат комбинирано управление на запалителната и горивовпръскващата система (едноточков инжекцион) чрез електронен блок на Magneti Marelli. Най-големият мотор е с мощност 80 к.с. , като на някои чужди пазари (като Германия) мощността му е 75 к.с. Този двигател е от серията Pratola Serra (името идва от града на производство), има един разпределителен вал и 12 клапана и е снабден с едноточков инжекцион Bosch Monomotronic. Най-малкият мотор се предлага само с 5 степенната ръчна скоростна кутия, 1.2 предлага избор между 3-те вида – 5 и 6-степенна ръчна и 4-степенна CVTскоростна кутия, а 1.4 може да се поръча само с 5-степенната ръчна и автоматичната кутия. Нивата на оборудване се наричат LE, LS и LX. Първото се предлага като базово, но въпреки това предлага Airbag за шофьора, пиропатрони на предните колани, ел. стъкла, ел. регулиране на фаровете във височина, регулиране на волана във височина, централно заключване, имобилайзер, деляема задна седалка, брони в цвета на купето, трети стоп и хромирана предна решетка. Към тези екстри с LS се добавя едно по-пълно арматурно табло, включващо оборотомер и термометър отчитащ външната температура, централно заключване с дистанционно управлене, шофьорска седалка с регулируема височина, възможност за кожен или Alcantara салон и задни подглавници на седалките. Най-високото ниво серийно предлага към всичко дотук климатик, ел. огледала, халогенни фарове, махагонови апликации, алуминиеви джанти. Екстри, за които се доплаща дори в LX остават система ABS, електрически шибидах, мултифункционален волан, втори Airbag. За двигателя 1.1 се предлага само оборудването LЕ, за 1.2-LE и LS, а за 1.4-LS и LX.

През 1997 година моторът 1.4 е заменен от изцяло новият тогава за групата FIAT двигател 1.2 16V. Той дебютира именно в Ланча Y. Този двигател е отново от серията FIRE, но получава изцяло новата цилиндрова глава с два разпределителни вала и 16 клапана. Горивоподаването е посредством многоточков инжекцион на Magneti Marelli. Двигателят развива 86 конски сили и има въртящ момент от 113 Nm. Този двигател се счита за един от най-добрите в класа си по това време. През същата година, поради сравнително високите цени в сравнение с конкуренцията, е пусната в продажби версията Elefantino Blu (синьо слонче), която е предназначена предимно към по-младите, не толкова финансово способни купувачи. Тя е с по-скромно оборудване като се отличава с решетка в цвета на купето, табло с бял циферблат и 2 малки сини слончета на колоните на вратите. Разбира се, към нея също могат да бъдат поръчвани и допълнителни екстри, между които дори климатик. Elefantino Blu се оборудва единствено с най-малкия агрегат 1.1. Появата на тази версия довежда и до разработка на още 1 оборудване – Elefantino Rosso (червено слонче). То е предвидено като спортна версия и е единствено за версията с най-мощния двигател. Разпознаваема е по решетката на радиатора в цвета на купето, червените слончета на колоните на вратите, специалните 15-цолови алуминиеви джанти, както и спортната разцветка на салона. Като предлагани екстри това оборудване е аналогично с LX, но при него се цели повече спортно излъчване и усещане. Разликата се прави от спортното окачване и по-късите предавки на скоростната кутия. Въпреки това, максималната скорост остава една и съща.

През 2000 година моделът получава фейслифт. Той леко засяга външността, като промените са различна предна броня, нови задни светлини, нов дизайн на алуминиевите джанти и леки промени в профила на колата. В интериора е променен волана (вече по-близък с този на Lancia Lybra), нов скоростен лост, нов дизайн на седалките и др. Новост е, че двигателят с обем 1.1 литра отпада от гамата, поради новонавлязлата норма за вредни емисии Euro 3, и така базов двигател остава 8 клапановият 1.2. 16-клапановата версия е с редуцирана на 80 к.с. мощност. Нивата на оборудване се запазват същите като вече в най-високото серийно се предлага втори Airbag, а срещу доплащане-сателитна радионавигационна система.

Също така в последните години на производство са представени някои специални версии. Сред тях са вдъхновената от едноименното списание версия Cosmopolitan, лусозната UNICA, практичната Dodo, както и версиите Vanity и Nuova LS.

През 2003 година Lancia Y е окончателно изтеглена от производство, отстъпвайки място за новата Lancia Ypsilon. Общият брой произведени екземпляри се изцислява на около 800 000.

Втора генерация[редактиране | edit source]

Ланча Ипсилон II започва да се произвежда през 2003.Кодовото и име е тип 843.От 2003 до 2005 моделът се асемблира в Мелфи като през 2005 производството се премества в Термини Имплезе в Палермо.Моделът е базиран на компактната платформа на ФИАТ и подобрена от специалистите от Торино.Този модел е асоцииран и като "моден автомобил" поради множеството цветови комбинации и сътрудничетвото с водещи модни марки.През 2006 Ланча Ипсилон II претърпява фейслифт.Характерна черта на модела е така наречената Би-колорна структура – покривът и останалата част от купето са в два различни цвята.

Специани версии[редактиране | edit source]

  • Ланча Ипсилон Елле
  • Ланча Ипсилон Версус
  • Ланча Ипсилон Спорт
  • Ланча Ипсилон Спарт Момо Дезайн