Мануил Кантакузин (син на севаст Йоан Кантакузин)
| Мануил Кантакузин Μανουήλ Καντακουζηνός | |
| византийски аристократ от XII век | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Род | Кантакузини |
| Баща | Йоан Кантакузин[1] |
| Майка | Мария Комнина[2] |
| Братя/сестри | Ирина Комнина |
Мануил Кантакузин (на средногръцки: Μανουήλ Καντακουζηνός) е византийски аристократ от XII век – племенник на император Мануил I Комнин.
Мануил Кантакузин е син на севаста Йоан Кантакузин и на византийската принцеса Мария Комнина, която е внучка на император Йоан I Комнин и племенница на император Мануил I Комнин.[3] Йоан Кинам разказва, че Мануил Кантакузин проявил неподчинение спрямо император Мануил, поради което бил затворен, а след това и ослепен, което според Кинам станало против заповедите на императора.[4]
В генеалогично-просопографичното си изследване от 1968 г., посветено на фамилията на Кантакузините, британският византолог Доналд Никол идентифицира сина на севаста Йоан Кантакузин от разказа на Кинам с друг Мануил Кантакузин, за когото Никита Хониат разказва, че заемал висок комнадирски чин в армията и че през 1179 г. император Мануил I Комнин го назначил заедно с Андроник Ангел начело на ромейските войски, изпратени срещу селджукските турци в Мала Азия.[4] Там Мануил Кантакузин от разказа на Хониат се прославя, след като успява да измъкне своите части от едно изненадващо нощно нападение на турците след бягството на Андроник Ангел в Лаодикея.[4] По-късно Доналд Никол коригира мнението си, признавайки, че Хониат и Кинам говорят за две различни лица и че Мануил Кантакузин от разказа на Кинам е бил ослепен най-вероятно през 1076 г., докъдето се простира разказът на Кинам, а недъгът му едва ли би бил премълчан като факт от Хониат, ако ослепеният Мануил Кантакузин наистина е участвал във войната срещу турците през 1079 г.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100-1460. 1968 г. с. 5.
- ↑ The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100-1460. с. 4, 5.
- ↑ Stiernon 1965, с. 232, 235; Nicol 1968, с. 4, 5.
- ↑ а б в Nicol 1968, с. 5.
- ↑ Nicol 1973, с. 309.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843
- ((en)) Nicol, Donald M. (1973). The Byzantine Family of Kantakouzenos: Some Addenda and Corrigenda. – Dumbarton Oaks Papers, 27. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, 309 - 315, https://www.jstor.org/stable/1291347
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1965). Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Sébaste et gambros. – Revue des études byzantines, 23, 222 – 243, doi:10.3406/rebyz.1965.1349, http://persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1349