Мануил Кантакузин (син на севаст Йоан Кантакузин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мануил Кантакузин
Μανουήλ Καντακουζηνός
византийски аристократ от XII век
Роден
неизв.
Семейство
РодКантакузини
БащаЙоан Кантакузин[1]
МайкаМария Комнина[2]
Братя/сестриИрина Комнина

Мануил Кантакузин (на средногръцки: Μανουήλ Καντακουζηνός) е византийски аристократ от XII век – племенник на император Мануил I Комнин.

Мануил Кантакузин е син на севаста Йоан Кантакузин и на византийската принцеса Мария Комнина, която е внучка на император Йоан I Комнин и племенница на император Мануил I Комнин.[3] Йоан Кинам разказва, че Мануил Кантакузин проявил неподчинение спрямо император Мануил, поради което бил затворен, а след това и ослепен, което според Кинам станало против заповедите на императора.[4]

В генеалогично-просопографичното си изследване от 1968 г., посветено на фамилията на Кантакузините, британският византолог Доналд Никол идентифицира сина на севаста Йоан Кантакузин от разказа на Кинам с друг Мануил Кантакузин, за когото Никита Хониат разказва, че заемал висок комнадирски чин в армията и че през 1179 г. император Мануил I Комнин го назначил заедно с Андроник Ангел начело на ромейските войски, изпратени срещу селджукските турци в Мала Азия.[4] Там Мануил Кантакузин от разказа на Хониат се прославя, след като успява да измъкне своите части от едно изненадващо нощно нападение на турците след бягството на Андроник Ангел в Лаодикея.[4] По-късно Доналд Никол коригира мнението си, признавайки, че Хониат и Кинам говорят за две различни лица и че Мануил Кантакузин от разказа на Кинам е бил ослепен най-вероятно през 1076 г., докъдето се простира разказът на Кинам, а недъгът му едва ли би бил премълчан като факт от Хониат, ако ослепеният Мануил Кантакузин наистина е участвал във войната срещу турците през 1079 г.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100-1460. 1968 г. с. 5.
  2. The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100-1460. с. 4, 5.
  3. Stiernon 1965, с. 232, 235; Nicol 1968, с. 4, 5.
  4. а б в Nicol 1968, с. 5.
  5. Nicol 1973, с. 309.

Източници[редактиране | редактиране на кода]