Мапуче (език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Езикът Мапуче, известен и като Араукански език и Мапудунгун е език на индианците мапуче (араукани). Разпространен в централните и южни райони на Чили и съседните им райони в Аржентина. Общото число говорещи езика мапуче е около 440 000 души, от които около 400 000 души в Чили.

Езикът включва три наречия - вече изчезналото северно (пикунче), изчезващото южно (уиличе или цесунгун) и най-голямото централно (мапудунгун или мапуче) с многобройни диалекти (пеуенски, лафкенски, уентески, нагски и други в Чили; ранкилски, леуфуски, телуче, дивиче, чубутски, мансанеро и други в Аржентина).

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

Езикът мапуче съдържа 22 съгласни и 6 гласни звука.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Морфологически езика мапуче е полисинтетичен език от суфиксален тип.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

През 1988 г. е приета унифицирана азбука на основата на латинската графика.

Мапуче азбука:

A a Ch ch D d E e F f G g I i
K k L l L ḻ Ll ll M m N n N ṉ
Ñ ñ Ng ng O o P p R r S s Sh sh
T t T ṯ Tr tr U u Ü ü W w Y y

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Smeets I. A Mapuche Grammar. Leiden, 1989;
  • Salas A. El Mapuche o Araucano. Fonología, gramática y antología de cuentos. Madrid, 1992;
  • Zúñiga F. Mapudungun. Munich, 2000.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]