Мегали Доксипара
| Голяма Доганджа Μεγάλη Δοξιπάρα | |
| — село — | |
  Голяма Доганджа  Голяма Доганджа  Голяма Доганджа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Орестиада |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 160 m |
| Население | 220 души (2021) |
| Пощенски код | 680 06 |
| Телефонен код | 25520 |
Голяма Доганджа (на гръцки: Μεγάλη Δοξιπάρα, Мегали Доксипара) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Орестиада с 220 жители (2021).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на двадесет и пет километра западно от Орестиада, в долината между река Арда и Луда река. То се намира на 160 метра надморска височина, сред най-източните разклонения на Родопите.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Голяма Доганджа наброява 220 жители според преброяването от 2021 г[1].
Численост на населението според преброяванията през годините:
| 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 665 | 718 | 580 | 550[2] | 467[3] | 410 | 302[4] | 220 |
Име[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото произлиза от тур. doğancı (соколар), в превод Голямо Соколарово. Сегашното си гръцко наименование то получава след 1920 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
Преди 1878 г. Голяма Доганджа е била смесено българо-гръцко[5] селище с превес на българския етнически елемент. След Руско-турската война част от населението се изселва[6] и към 1900 г. то наброява само 480 души, всички българи[7]. Към 1912 г. българското му население е било 80 къщи[8].
Селото, заедно с цялата територия на днешния дем Орестиада, влиза в границите на България след сключването на Българо-турската конвенция на 24 август 1915 г. След подписването на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. то е предадено под управлението на Антантата до май 1920 г., когато попада под гръцка власт.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ["Αποτελέσματα Μόνιμου Πληθυσμού κατά δημοτική κοινότητα" (in Greek). Hellenic Statistical Authority. 21 April 2023. // ΔΗΜΟΚΡΙΤΕΙΟ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟ ΘΡΑΚΗΣ, 2023. Посетен на 24 март 2024.]
- ↑ Αποτελέσματα απογραφής πληθυσμού - κατοικιών της 5ης Απριλίου 1981
- ↑ Αποτελέσματα απογραφής πληθυσμού - κατοικιών της 17ης Μαρτίου 1991 // Архивиран от оригинала на 2013-05-14. Посетен на 2016-08-29.
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10489 (σελ. 15 του pdf)
- ↑ Анастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 54
- ↑ Анастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 55
- ↑ Анастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 56-57
- ↑ Димитър Шалапатов, Българските християнски селища в Западна Тракия, стр.231