Меру (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Меру (митология). За други значения вижте Меру.

Рисунка на планината Меру като част от джайнистката космология в джайниския текст Самгхаянараяна

Планината Меру (на санскрит: मेरु), наричана също Шумеру на санскрит, на пали Шунеру или Кайлаш,а "Меру" с представката "-шу" се превежда като "Съвършената Меру" или "Махамеру" т.е. "Великата Меру". Тази планина е еднакво свещена както за индуистите и джайнистите така и за будистката космология като център на всички физически, метафизически и духовни светове.

Много известни хиндуистки, джайнистки както и будистки храмове са построени изобразяващи лика на планината. Например в Бирма най-горния край на кралските пагоди са покрити със многопластов покрив в бирмски стил, изобразяващ планината Меру.

Географски[редактиране | edit source]

В текста Суриасидханта се споменава, че планината Меру лежи по "средата на Земята" (Бугол-мидя) в земята Джамбунад (Джамбудвип). Текста Нарпатиджаячария от 9 век, написан възоснова най-вече на непубликувани текстове на Ямал Тантир, където пише "Шумеру Притви-мадие шруяте дриштаяте на ту" (Шумеру се говори, че се намира по средата на Земята, но никой не го е виждал).[1] Варахамихира в своя Панч-сидхантика твърди, че планината Меру се намира на Северния полюс (само че там не съществува въобще планина). Въпреки това Сурясидхант споделя, че планината е по средата на Земята,а планините Сумеру и Кумеру са на полюсите.

Съществуват някалка версии на Космология в съществуващите индийски текстове. В един от тях космологично планината Меру пише, че е обградена от планината Мандрачал на изток, планината Супасарв на запад, планината Камуда на север и планината Кайлаш на юг.[2]

Хиндуистки легенди[редактиране | edit source]

Планината Меру в хиндуистката култура е представена с чисто митични аспекти като е описана висока 84000 йоджан (което е около 1 082 000 км или 85 пъти диаметъра на Земята), а около нея се въртят Слънцето със всичките му прилежащи планети в Слънчевата система като едно цяло.


Източници[редактиране | edit source]

  1. cf. second verse of Koorm-chakr in the book Narpatijayacharyā
  2. J.P. Mittal, History of Ancient India: From 7300 BC to 4250 BC, page 3