Мескалин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Мескалин на прах

Мескалинът е халюциногенен алкалоид, добиван от няколко вида от южноамериканския кактус пейот (Lophophora williamsii) и двете разновидности на ехинопсис: Echinopsis pachanoi и Echinopsis peruviana.

Мескалинът (3,4,5- триметоксифенил)-етиламин е природно срещан халюциногенен алкалоид от фенилетиламиновата група. Мескалинът е уникален сред дрогите с това, че основно въздейства върху визуалната и визуално-психическата част от кората на мозъка.[източник?] Това негово качество кара мозъка да навлезе в изменчиво състояние на съзнание.

Най-голямата част от опияняването с мескалин се изживява визуално чрез халюцинации. Повечето явления, причиняващи халюцинации са обикновено вариации на определени форми, делящи се на 4 групи. Те са съответно под формата на:

  1. решетка
  2. паяжина
  3. тунел
  4. спирала[източник?]

Въпреки че е считан за високорисково вещество и е забранен почти навсякъде, в някои държави мескалинът се използва като средство, спомагащо на хората да излизат извън пределите на съзнанието си и по този начин да медитират и да се подлагат на легални психотерапии.

Мескалинът се добива традиционно от мексиканския кактус пейот (Lophophora williamsii). Също така може да се извлече от други кактуси, сред които и кактуса Сан Педро, който е по-популярен от пейота тъй като израства по-бързо. Може да се синтезира и по изкуствен път от галова киселина.

Съдържание

[редактиране] История

За първи път е добит от кактус на 23 ноември 1897 г. от немския химик Артур Хефтер. По-късно, през 1919 г. Ернст Спас за първи път е синтезирал мескалин по химически път.

През 1927 г. в Германия е бил публикуван първият научен труд, посветен на ефектите на мескалина.

През май 1953 г. Олдъс Хъксли пръв използва мескалина в дозировка 400 мг и през 1954 г. публикува есето 'Вратите на възприятията', в което описва този експеримент.

По-голямата част от синтетичните аналози на мескалина са синтезирани от химика Александър Шулгин. Описанието на синтеза и влиянието върху човека той описва в книгата си „PiHKAL“.

[редактиране] Употреба

В традиционните извличания на мескалин, пейотът се изкоренява и се изсушава. Полученото се дъвче или се приема накиснато във вода под формата на опияняваща напитка. Въпреки това, вкусът му е горчив, затова производителите често го стриват на прах и го слагат в капсули.

Средната дозировка за перорално и интравенозно приемане на мескалин е 300-500 мг. Действието започва да се проявява 45-60 минути след употреба. Ефектите траят от 8-12 часа като обикновено пика на активност продължава 4 часа, след което има спад на действието с продължителност също 4 часа. Счита се, че мескалинът е 1000-3000 пъти по-малко ефикасен от LSD и 30 пъти по-малко ефикасен от псилоцибила[източник?]. Към половината дозировка е изхвърлена от тялото до 6 часа, но изследванията сочат, че въобще не се метаболизира преди отделяне.

[редактиране] Ефекти

Халюцинациите, получени от мескалина са по-различни от тези, предизвикани от LSD. Халюцинациите са съвместими с реалните преживявания, но типично засилват възбудата на възприятията. Характерна е ослепителната и бляскава забележимост на цветовете. За разлика от LSD, действието на мескалина не включва изкривеност на формите или калейдоскопични изживявания. Главният засегнат орган е нервната система.

[редактиране] Наркотично действие

  • халюцинации с затворени и отворени очи
  • еуфория
  • мистични преживявания
  • ирациионалност и затормозеност на мислителния процес
  • затормозеност на действията

[редактиране] Други

  • световъртеж
  • диспептични разтройства
  • тахикардия
  • разширени зеници
  • силно чувство на топлина или на студ
  • главоболие
  • тревожност
  • сухост на лигавиците

[редактиране] В литературата и киното

[редактиране] Известни личности, употребявали мескалин

Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мескалин“ и страницата „Mescaline“ в Уикипедия на руски и английски. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тяхните съавтори.  Моля, добавете oldid-номерата на версиите на руски и английски, от които е направен преводът!
Лични инструменти