Метод „Фридрих“

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Методът CFOP (Cross – F2L – OLL – PLL), известен понякога като метод на Фридрих, е един от най-често използваните методи за бързо нареждане на 3×3×3 куб Рубик. Този метод е разработен за първи път в началото на 80-те години на миналия век, комбинирайки иновации на редица спийдкюбъри. Чешкият спийдкюбър и съименникът на метода Джесика Фридрих обикновено си приписва за популяризирането му чрез публикуването му онлайн през 1997 г.[1]

Методът работи върху система ред по ред, като първо решава кръст обикновено на дъното, продължава да решава първите два ред (F2L), ориентира последния ред (OLL) и накрая пермутира последния ред (PLL).

История[редактиране | редактиране на кода]

Основните методи „ред по ред“ бяха сред първите, които възникнаха в началото на куб манията в началото на 80-те години. Дейвид Сингмастър публикува слоево решение през 1980 г., което предлага използването на кръст.[2]

Основната иновация на CFOP пред начинаещите методи е използването на F2L , който решава първите два реда едновременно. Тази стъпка не е измислена от Джесика Фридрих. Според доклада на Сингмастър за Световното първенство по куб на Рубик през 1982 г., Фридрих тогава е използвала метод на основен слой, докато холандският състезател Гуус Разукс Шулц е имал примитивна система F2L.[3]

Последните стъпки на слоя OLL и PLL включват първо ориентиране на последните части от реда, след което ги пермутират в правилните им позиции. Тази стъпка е предложена от Ханс Докхорн и Анеке Трип.

По – късно през 1982 г. Фридрих премина на F2L. Основният ѝ принос към метода е разработването на алгоритми OLL и PLL, които заедно позволяват всяка позиция на последния ред да бъде решена с два алгоритма и е значително по-бърза от предишните системи на последния ред.[4]

CFOP, с малки изключения, е най-популярният метод, който използват състезателите по бързо нареждане. Потребителите включват Мац Валк, Феликс Земдегс и Макс Парк.

Метод[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръстът – Този първи етап включва решаването на четирите крайни части в един външен слой на пъзела, центриране около често оцветена централна част. Много скоростни кюбъри обикновено решават кръста от долната страна, за да избегнат въртенето на куба и да получат цялостен по-добър поглед върху важните парчета, необходими за следващата стъпка.
Кръстът е решен (бял отдолу)
  • Първи два реда (F2L) – В F2L ъглите и ръбовите парчета се сдвояват и по – късно се преместват на правилното им място. Има 42 стандартни случая за всяка двойка ъгъл-ръб, включително случаят, когато вече е решен. Може да се направи и интуитивно.
Първите два слоя (F2L) са решени
  • Ориентация на последния ред (OLL) – Този етап включва манипулиране на горния ред, така че всички парчета в него да имат един и същ цвят отгоре, като се оставят останалите страни на тези части неправилни. Този етап включва общо 57 алгоритма. По-проста версия, наречена OLL, ориентира ръбовете първо и ъглите след това. Алгоритмите се изпълняват два пъти за тази версия. Той използва десет алгоритма, три за ориентация на ръбовите парчета и седем за ориентация на ъглите.
Ориентацията на последния слой (OLL) завършена
  • Пермутация на последния ред (PLL) – Последният етап включва преместване на парчетата от горния ред, като се запазва тяхната ориентация. За този етап има общо 21 алгоритма. Те се отличават с имена на букви, понякога въз основа на това как изглеждат със стрелки, представляващи какви парчета са разменени наоколо (напр. A пермутация, F пермутация, T пермутация и т.н.). PLL с „два вида“ решава първо ъглите и ръбовете поотделно. Той използва шест алгоритма, два за пермутация на ъглите и четири за пермутация на ръбовите перчета. Също така U-perm може да се повтори, ако се желае да използват още по-малко алгоритми за сметка на обикновено по-бързото време за решаване.[5]

Съществуват и много разширени алгоритми за разширение, които да се използват заедно с CFOP, като COLL,[6] Winter Variation,[7] VLS, ZBLL и др. Не е необходимо обаче да ги изучавате, за да решите куба или да използвате метода на Фридрих (CFOP).

Използване в състезания[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих метода (CFOP) се използва силно и на него разчитат много спийдкюбъри, включително Макс Парк и Феликс Земдегс, заради тежката си зависимост от алгоритми, разпознаване на ситуации и мускулна памет, за разлика от по-интуитивните методи като методите Roux или Petrus. По-голямата част от най-бързите кюбъри в класацията на Световна Асоцията по Кубче (WCA) са решаващи с Фридрих (CFOP) метод, включително настоящият единствен световен рекордьор 3x3x3 Юшенг Ду(Yusheng Du(杜宇生)), с време от 3,47 секунди.[8][9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Shotaro Macky Makisumi. Speedcubing // cubefreak.net. Архивиран от оригинала на 2007-07-03. Посетен на 31 август 2007 г.
  2. Beginner's Rubik's Cube Solution // Посетен на 15 юни 2012 г.
  3. Singmaster, David. Cubic Circular Issue 3, Spring 1982
  4. Fridrich, Jessica. 20 years of speedcubing // Посетен на 15 юни 2012 г.
  5. Zemdegs, Feliks. 2-look last layer // Cubeskills.
  6. jperm.net // Архивиран от оригинала на 2021-06-08. Посетен на 2021-10-20.
  7. jperm.net // Архивиран от оригинала на 2021-06-08. Посетен на 2021-10-20.
  8. Reconstruction of Yusheng Du's 3.47 World Record solve
  9. WCA Website Team. World Cube Association – Official Results // worldcubeassociation.org. Архивиран от оригинала на 2007-07-04. Посетен на 2021-10-20.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата CFOP method в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​