Мизофония
| Мизофония | |
| Специалност | психиатрия |
|---|---|
Терминът „мизофония“, буквално „омраза към звук“, е създаден през 2001 г. от аудиолозите Павел и Маргарет Ястребов[1] за заболяване, при което специфични звуци пораждат в човек негативни емоции, мисли и физически реакции.
Мизофонията не е класифицирана като слухово или психиатрично заболяване и се различава от фонофобията (страх от звуци). Няма стандартни диагностични критерии и има малко проучвания колко често се среща или как се третира. Поддръжниците твърдят, че мизофонията може да повлияе неблагоприятно на способността на човек да постигне житейските си цели и да се наслаждава на социални обстановки. Няма доказани методи за справяне със заболяването. Третирането обикновено се състои в помагането на човек да развие механизъм за справяне. Използвани са и когнитивна поведенческа терапия и експозиционна терапия.[2]
Признаци и симптоми[редактиране | редактиране на кода]
Проучванията за мизофония са малко на брой.[3] Някои от тях показват, че хората с мизофония имат силни негативни емоции, мисли и физически реакции към определени звуци, наричани „тригерни звуци“. Тези звуци обикновено са слаби, но могат да бъдат и силни. Според едно проучване в 80% от случаите източник на звука е устата (например: хранене, сърбане, дъвчене, шепот и др.) и в 60% от случаите звукът е повтарящ се. Звукът може да отключи и визуален дразнител[3][4], който да предизвика същата реакция дори при липса на самия звук.[3]
Реакцията към „тригер звука“ може да бъде агресия спрямо източника, отдалечаване или напускане на стаята, опит да се заглуши или да се имитира самия звук.[4]
Първата мизофонична реакция може да се отключи, когато човек е още млад и може да произлиза от някой близък или от домашен любимец.[4]
Хората с мизофония осъзнават, че я преживяват и някои я определят като ненормална. Смущението, което поражда мизофонията може да бъде както слабо, така и сериозно.[4] Реакции като избягването на източника могат да попречат на човек да изпълни своите житейски цели и да води пълноценни отношения с околните.[1]
Механизъм[редактиране | редактиране на кода]
Механизмът на мизофонията не е напълно известен, но е възможно да е породена от дисфункция на централната слухова система в мозъка.[3] Възприеманият произход и контекст на звука изглежда имат ключова роля в предизвикването на реакция.[3]
Диагностика[редактиране | редактиране на кода]
Все още няма стандартни критерии за поставяне на диагноза.[2][4] Мизофонията се различава както от хиперакузията, която не се отключва от конкретен звук и не включва подобни силни реакции, така и от фонофобията (страх от конкретен звук),[4] но може да се прояви едновременно и с двете.[5]
Не е ясно дали хората с мизофония обикновено имат и други симптоми, както и дали има генетичен компонент.[4]
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
Диагностиката на мизофония не е призната нито в DSM-IV, нито в ICD 10 и не се определя като слухово или психично разстройство.[4] Може да е форма на звуково-емоционална синестезия и има сходности с някои тревожни разстройства.[3] Все още не е ясно дали мизофонията трябва да бъде класифицарана като симптом, или като заболяване.[1][2]
Методи за справяне[редактиране | редактиране на кода]
Няма доказан метод за лекуване на заболяването и не е публикувано клинично изпитване на случаен принцип.[2] Лекарите обикновено се опитват да помагат на човек да се справя със заболяването като разпознават това, което преживява и работят по стратегии за справяне.[3][4] Някои малки проучвания са публикувани относно използването на звукова терапия, подобна на преквалибицирането на тинитус, както и относно когнитивно-поведенческа терапия и в частност терапия с подлагане, за да се помогне на човек да не забелязва „тригер звуците“.[1][3] Нито един от тези подходи не е бил научно изследван за да се определи ефективността му.[1][6]
Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]
Разпространението все още не е известно, както и дали мъже или жени, или по-възрастни или по-млади хора, са по-склонни да имат мизофония.[3][4]
Общество и култура[редактиране | редактиране на кода]
Хората, които изпиват мизофония, са създали онлайн групи за подкрепа.[7]
През 2016 излиза документален филм за мизофония – Quiet Please.[8][9]
Забележителни случаи[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д M.M. Jastreboff and Pawel J Jastreboff – Component of decreased sound tolerance: Hyperacusis, misophonia, phonophobia
- ↑ а б в г Jennifer J. Brout, Miren Edelstein, Mercede Erfanian, Michael Mannino, Lucy J. Miller, Romke Rouw, Sukhbinder Kumar, and M. Zachary Rosenthal – Investigating Misophonia: A Review of the Empirical Literature, Clinical Implications, and a Research Agenda
- ↑ а б в г д е ж з и George Bruxner – ‘Mastication rage’: a review of misophonia – an under-recognised symptom of psychiatric relevance?
- ↑ а б в г д е ж з и к Diane F. Duddy and Kristi A.M. Oeding – Misophonia: An Overview
- ↑ Handbook of Clinical Neurology – Pawel J.Jastreboff and Margaret M.Jastreboff – Chapter 21 – Decreased sound tolerance: hyperacusis, misophonia, diplacousis, and polyacousis
- ↑ Andrea E Cavanna – What is misophonia and how can we treat it?
- ↑ The New York Times – Joyce Cohen – When a Chomp or a Slurp Is a Trigger for Outrage
- ↑ Adrianne Jeffries – There's a New Film About Misophonia, Where People Get Enraged by Certain Sounds
- ↑ Pamela D. Garcy Ph.D. – What Jeffrey S. Gould Can Teach Us about Misophonia
- ↑ Barron H. Lerner, M.D. – Please Stop Making That Noise
- ↑ ABC News – Misophonia: Kelly Ripa Has Rare Disorder
- ↑ Alexander Bisley – Melanie Lynskey on Togetherness, realism and 'radical' nudity
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Misophonia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |