Млава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Сърбия. За града в Полша вижте Млава (град).

Карта на северния район на Млава от 1912 г.
Карта на южния район на Млава от 1912 г.

Млава е река в областта на Подунавието в Източна Сърбия. Дължина - 158 km, ляв приток на Дунав.

Басейна на Млава обхваща площ от 1830 km ³, спадайки към Черноморския отточна област. Средногодишния дебит на устието на реката възлиза на 14 m³ / s. Млава притежава съществен потенциал за производство на електроенергия от ВЕЦ в Горнорибарската клисура, който остава неизползван. Изграждането на язовири по течението ѝ би спомогнало за предотвратяване на честите наводнения които предизвиква реката.

Съставни притоци[редактиране | edit source]

Млава е продължение на Тисница, която извира под връх Велики Кръш в Кучево. Река Тисница тече на север покрай източните склонове на планината Беланица през почти безлюдно поречие. След като достига до областта Хомолие на надморска височина от 320 m в реката се влива Жагубишкото врело, и оттук насетне до Дунав реката е известна като Млава. Само Млава, без Тисница, е дълга 122 km.

Горно поречие[редактиране | edit source]

Млава тече първоначално на североизток, но после бързо се връща в северна посока. Минава през Жагубица, село Изворица, Рибар, Сиг и Ладна вода.

В Хомолието Млава влиза през Горнорибарската клисура, протича край Рибар, после край село Креполин поречието ѝ се разширява, след което се стеснява отново край Ждрело, за да излезе край манастира Горняк, където Млава напуска Хомолието.

Средно поречие[редактиране | edit source]

В тази си част Млава навлиза в долина, известна като Долината на Млава, а в близост до село Шетон от ляво получава притоците си Мето и Шетонска река, Мало Лале и Големо Лале, а от дясно Бистрица, след което стига до град Петрово на Млава, регионален център. Реката продължава да тече в северна посока, преминавайки в близост до село Мъдрево, Търновче и Рашанац, след което навлиза в равнинния район на Стиг.

Долно поречие[редактиране | edit source]

В долното си течение Млава се разделя на много паралелни ръкави, предизвиквайки при пърноводие чести наводнения, поради и което много от селата в региона са разположени в близост до реката, но нито едно не е на брага ѝ. Села в близост до Млава са: Велико село, Топоница, Калище, Малко Църниче, Голямо Църниче, Салаковац, Тръняне, Набрада, Бабушинац и Брадарац. В тази част Млава приема най-големите си притоци Чокордин отляво и Витовница отдясно. Един от ръкавите на Млава протича в близост (на няколко километра) до Пожаревац.

Последните две населени места по поречието на Млава са село Дръмно и градчето Костолац. Този район е в центъра на Костолачкия каменовъглен басейн, а от двете страни на реката има мини.

Устие[редактиране | edit source]

Млава не се влива в главното дунавско корито, а в южния му ръкав Дунавац на 65 m надморска метра в близост до блатистия и най-голям сръбски дунавски остров - Острово. През пълноводния сезон и при дъждовно време течението на Млава съсича Острово преминавайки през центъра му, разделяйки го по този начин на две части. Някои географи наричат тази хидросистема Могила, защото се приема, че Дунавац е завършваща част на Млава, връщайки се обратно към река Дунав източно от туристическото селище Рам.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • ((sr)) Jovan Đ. Marković (1990): Enciklopedijski geografski leksikon Jugoslavije; Svjetlost-Sarajevo; ISBN 86-01-02651-6
  • ((sr)) Mala Prosvetina Enciklopedija, Treće izdanje (1985); Prosveta; ISBN 86-07-00001-2
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Млава“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.