Молсън (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Молсън
Молсън (езеро) (Канада)
Blue 000080 pog.svg
Местоположение провинция Манитоба
Координати 54°12′ с. ш. 96°45′ з. д. / 54.2° с. ш. 96.75° з. д.
Притоци река Молсън, Кеепееуискауакун
Отток река Хейс
Дължина 45 km
Ширина 22 km
Площ 400 km2
Надм. височина 221 m

Езерото Молсън (на английски: Molson Lake) е 14-то по големина езеро в провинция Манитоба. Площта му, заедно с островите в него е 400 км2[1], която му отрежда 125-то място сред езерата на Канада. Площта само на водното огледало без островите е 391 км2[1]. Надморската височина на водата е 221 м[1].

Езерото се намира в централната част на провинцията, на североизток от езерото Уинипег. Езерото Молсън има дължина от югозапад на североизток 45 км, а максималната му ширина е 22 км. От ноември до юни е покрито с дебела ледена кора.

Езерото има изключително силно разчленена брегова линия с множество заливи, канали, полуострови и острови (площ от 9 км2), по големи от които са: Кинг, Талбот, Клин и др.

В езерото се вливат множество малки реки, по големи от които са Молсън и Кеепееуискауакун, а от северната му част изтича река Хейс, вливаща се в Хъдсъновия залив.

На северния бряг на езерото има изградено летище.

Езерото Оксфорд е открито през юли 1754 г. от английският търговец на ценни животински кожи Антъни Хендей, служител на "Компанията Хъдсънов залив"[2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Atlas of Canada. List of Lakess
  2. Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 195. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Молсон (озеро)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.