Музикален слух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Музикален слух се нарича способността да се възприемат, запаметяват и възпроизвеждат тоновите височини и техните функционални зависимости. Различават се няколко вида музикален слух:

  • абсолютен слух — способността за определяне на абсолютната височина на музикалните звуци, без сравнение с еталона;
  • относителен слух — способност за определяне и възпроизвеждане на звуковите отношения в мелодия, акорд или интервал;
  • вътрешен слух — способността за мислено представяне на отделни звуци, мелодия и различни музикални построения;
  • интонационен слух — способност за разкриване на заложената в музика структура на комуникация;
  • цветен слух — хипотетично явление при което слух и зрение се сливат в едно.

С развитието на музикалния слух се занимава специална наука, наречена солфеж. Различните проявления на музикалния слух се изучават от музикалната психология, музикалната акустика и псхофизиологията на слуха. Слухът е свързан с общата музикалност, изразена във висока степен на емоционално възприемане на музикалните явления и в силата и яркостта на създаваните от тях представи и преживявания.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Музыкальный слух“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.