Музикална семиология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Музикална семиология (семиотика) е семиология на музиката, изучаването на знаците като музикални модели в различни нива. Следвайки Роман Якобсон, В.Кофи Агаву заема идеята за музикалната семиоза, като интроспективна или екстровертна, тоест, музикалните знаци в текста или без него. "Топики" или различни музикални конвенции (като horn calls[1] (включвания ["извиквания"] на корна), танцови форми и стилове), са разглеждани указващо от Агаву, сред други. Идеята за жест започва да играе широка роля в семиотично-музикалното изследване.

Самият Ролан Барт, който е семиотик и опитен пианист аматьор пише върху музиката в Образ-Музика-Текст, Отговорностите на формата и Айфеловата кула, макар, че не смята музиката за семиотична система.

"Има силни аргументи, че музиката дава обитание семиотична реалност, която от едновременно отногенетични и филогенетични нива е приоритетно развита върху вербалния език." (Мидълтън Middleton 1990, стр.172) виж Натиз Nattiez (1976, 1987, 1989), Стефани Stefani (1973, 1986), Барони Baroni (1983), и Семиотика Semiotica (66: 1–3 (1987)).

Пишещи върху музикалната семиология включват Кофи Агаву (върху топическата теория, шенкериански анализ), Робърт Хейтън (върху топики, жестове), Реймънд Монел (топики, музикално значение), Жан-Жак Натизе (върху интроспективния таксономичен анализ и етномузикалните приложения), Антъни Нюкамб (върху наративността), Ейро Тарасти (като цяло смятан за основател на музикалната семиотика)

Знаци, значения в музиката се случват основно върху конотациите на звуците и чрез социалните конструкции, присвояването и уголемяването на определени значения, свързани с тези конотации. Работата на Филип Таг (Десет малки звука, Фернандо флейтата) предлага един от най-пълните и систематични анализи на връзката между музикални структури и конотации в западната и специално популярната, телевизионната и филмовата музика. Работата на Леонард Маер в Стил и музика теоретизира връзката между идеологии и музикални структури и феномените на стиловата промяна и фокусира върху ромнатицма, като предметно изследване.

Източници[редактиране | edit source]

  • Английска уикипедия, Music semiology, върху статията "Интенция и значение в модернистичната музика" в сборника с ред. Арвед Ашби от 2004 "Удоволствия от модернистичната музика" (Ashby, Arved, ed. (2004). "Intention and Meaning in Modernist Music", The Pleasure of Modernist Music, google books)
  1. Annamia Eriksson plays Siegfried's Horn Call by Wagner, виж още Валдхорна

Виж още[редактиране | edit source]