Мултиплексиране

Мултиплексирането (на английски: Multiplexing) в електрониката, телекомуникациите или компютърните мрежи представлява процес на групиране на аналогови сигнали или низове от цифрови данни в общи пакети с цел споделяне на обща преносна среда за комуникация. Това се прави, защото честотите на електромагнитния спектър са ограничени (ограничен ресурс) и на дадена носеща честотна лента трябва да се събере максимален брой сигнали. Например при фиксираната телефония няколко телефонни разговора могат да се пренасят по една и съща жица. Произходът на понятието е свързан с телеграфа, но днес се прилага широко в телекомуникациите и е едно от основните понятия, свързани с цифровата телевизия. Друго употребявано название на на български е „умножаване“, „множествен достъп“ и др., но същността е, че честотата се „умножава“ и става достъпна не за един, а за много сигнали. Капацитетът на пренос на комуникационния канал от ниско ниво се умножава, като се образуват нови логически канали на по-високо ниво, по един за всеки пренасян сигнал. демултиплексирането е обратният процес.

Устройството, в което се извършва мултиплексирането, се нарича мултиплекс — (MUX), а обратното устройство — демултиплекс (DEMUX).

Обща схема на мултиплексиране - демултиплексиране: няколко бавни входни линии-канала се мултиплексират в една по-бърза линия. Демултиплексиращото устройство приема този поток от данни и извлича оригиналните канали.

Основните типове мултиплексиране са:

• Time-division multiplex (TDM)
• Frequency-division multiplex (FDM)
• Wavelength-division multiplex( WDM)
• Code-division multiplex(CDM) - кодово разделяне на каналите
• Orthogonal Frequency Division Multiplexing (OFDM)

Други типове:

Asynchronous time-division multiplexing (ATDM)

Statistical multiplexing (SM)

Dense wavelength division multiplexing (DWDM)