НЛП модалности

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Според НЛП (Невро-лингвистично програмиране) хората се разделят в три модалности в зависимост от сетивото, което използват най-интензивно: зрителна, слухова и кинестетична модалност.

Наличието на различни видове модалности може да даде обясния защо някои хора не успяват да се сработят – различно темпо, различен ритъм. Чисти типове хора няма, всеки притежава качества и от трите модалности, но някои от тях са по-изявени.

Видове модалности[редактиране | edit source]

  • Зрителна модалност:

Зрението е сетивото, което предоставя най-много и най-бързо информация. Затова хората от зрителен тип са процентно най-много (около 60, а според някои дори до 70%). Зрителният човек се характеризира по следния начин: той е висок, слаб, изправен с глава „на щрек”. Походката му е забързана, дишането – повърхностно, от гърдите. Зрителният човек е бърз, динамичен, активен. Понякога това качество може да прерасне до хиперактивност, нервност, дори избухливост. Тъй като от първостепенна важност за него е това, което вижда, той се доверява най-вече на материята, на външността. Обикновено сам той е доста атрактивен, грижи се за това, което вижда в огледалото, обича да пазарува. При комуникация погледът е съсредоточен в събеседника. Характерно е още нетърпението да изслушва, прекъсване на събеседника. Сам той често прикрива емоциите си, предпочита забавните пред сериозните теми. Организиран е, прави планове, списъци и ги изпълнява. Областта, в която се изявява, е или артистична (рисуване, фотография, дизайн), или свързана с точните науки (математика, физика). Има отлична визуална памет, добър физиономист е. Обича и обстановката около него да отговаря на неговата енергичност, разнообразието и новите места са нещото, което винаги търси.

  • Слухова модалност:

Слуховият тип е умереният човек. Процентно „слухарите” заемат около 20% от човечеството. Както и сетивото, на което се доверява най-много, така и самият човек от слухов тип не може да поддържа темпото на зрителната енергичност. Слуховият човек е среден на ръст, с нормално телосложение и умерено темпо. Главата му често е в поза „телефон”, ръцете му си барабанят или си тактуват. Ако стои прав, твърде вероятно е да се поклаща в някакъв ритъм. Отличен слушател е, което го прави и възможно най-успешния комуникатор. Той умее не само да изслушва, но да го прави и с внимание, дори и понякога да изглежда разсеян, гледайки настрани. Сам той също обича да говори много. Добър разказвач на истории, понякога хаплив и саркастичен. Гласът му обикновено е мелодичен и ритмичен, а музиката е голяма част от живота му. В сравнение със зрителния тип слуховият може да се окаже по-колеблив, защото чува вътрешни гласове, в него се води невидима за окото борба. Понякога може да се случи да си говори сам, когато е тревожен или се вълнува. Обръща внимание на детайлите, които зрителният човек няма време да забележи. Има силна памет за факти, статистики, цифри. Слухарите отлично си боравят с езика, затова се изявяват в сферата на лингвистиката, писателството, драматургията, музиката, ораторството.

  • Кинестетична модалност:

Някои НЛП изследователи приписват на кинестетиците единствено тактилността като водещо сетиво, но по-задълбочените ги разделят на различни категории, зачисляват им се също вкуса и мириса. Тази модалност е с най-малък процент. Тактилността, обонянието и вкуса предоставят най-малко информация, невъзможна да се придобие непосредствено. Това влияе на темпото на кинестетичния човек. Той е по-бавен, класическият флегматик от психологията. Телосложението му обикновено е по-ниско, закръглено, походката му — бавна, дишането е дълбоко коремно. Спокойствието е една от водещите му характеристики. Кинестетикът говори малко и недиректно, обикновено използва намеци и си служи постоянно с жестове, които придружават думите му. Силно емоционален и чувството е водещата му сила. Обикновено е твърде нерешителен. Докосването е значим жест за кинестетика. При по-комуникативните това може да се изрази в постоянно скъсяване на пространстовото между събеседниците и леки докосвания. Удобството и уюта са от изключителна важност. Това може да се прояви в различни аспекти – от начина на обличане до създаването на уют в дома и на работното място, та дори и в навиците.

Източници[редактиране | edit source]