Насарин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Назарин)
Направо към: навигация, търсене
Насарин
Nazarín
Режисьор Луис Бунюел
Сценарий Хулио Алехандро
Луис Бунюел
В ролите Франсиско Рабал
Марга Лопес
Рита Маседо
Хесус Фернандес
Премиера 4 юни 1959
Времетраене 94 минути
Страна Мексико Мексико
Език испански
Външни препратки
IMDb

Насарин (на испански: Nazarín) е кинофилм на режисьора Луис Бунюел от 1959. Сюжетът се основава на едноименния роман на Бенито Перес Галдос, а главната роля се изпълнява от Франсиско Рабал.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Отец Насарио (Франсиско Рабал) е католически свещеник от испански произход, който живее в хотел в бедната част на града. Той е смирен и безразсъдно раздава и малкото, което притежава. Дори когато стаята му е ограбена, той не придава особено значение на случая. Той се отнася с разбиране и състрадание към околните, като съседката му от долния етаж Беатрис (Марга Лопес), която страда от психически срив, мислейки постоянно за самоубийство, измъчвана от сложните си отношения с мъж на име Пинто (Ное Мураяма).

Една нощ в стаята на Насарио нахлува проститутката Андара (Рита Маседо), търсейки убежище от властите. Тя е убила друга проститутка, Камела и самата тя е получила наранявания в свадата. Отец Насарио, без да я осъжда или да оправдава постъпката и, и помага. Той се опитва да накара Андара да осъзнае вината си.

През нощта Андара сънува сън, в който изображението на Исус Христос и се присмива. Същата нощ Беатрис я предупреждава, че някой я е предал на властите. Тя предлага на Андара и Насарио да се скрият в нейната стая, надявайки се, че така и нея самата ще арестуват и обесят като съучастник. Когато собственичката на хотела, госпожа Чанфа (Офелия Гуилмаин) разбира за всичко, казва на Андара да оправи стаята така, че никой да не разбере, че някога е била там. Когато отец Насарио излиза, Андара разбива мебелите, залива ги с бензин, запалва всичко и избягва.

Насарио се оказва извън закона и църквата. Той е предупреден, че разследването може да му коства сана, който има в обществото. Насарио е принуден да се укрива. Той се преоблича като човек от простолюдието и поема в странство, надявайки се да преживява от подаяния.

По пътя си Насарио среща строителите на железопътната линия. Той предлага да го наемат на работа срещу храна. Скоро някои от работниците му дават да разбере, че присъствието му е нежелателно. Насарио захвърля работата и продължава по пътя си, без да е получил нищо за труда си. Неговото напускане предизвиква смъртоносна схватка между работниците и бригадира. Насарио чува изстрели.


Награди[редактиране | редактиране на кода]