Млечният път (филм)
| Млечният път | |
| La Voie lactée | |
| Режисура | Луис Бунюел |
|---|---|
| Сценарий | Луис Бунюел Жан-Клод Кариер |
| Актьори | Пол Франкьор Лоран Терзиеф |
| Премиера | 15 март 1969 |
| Времетраене | 98 минути |
| Страна |  Франция Западна Германия Италия |
| Език | Френски Италиански Латински |
| Цветност | Цветен |
| Външни препратки | |
| Страница в IMDb | |
„Млечният път“ (на френски: La Voie lactée) е френско-западногерманско-италиански сатиричен филм от 1969 година, режисиран от Луис Бунюел. Автори на сценария са Бунюел и Жан-Клод Кариер, а главните роли се изпълняват от Пол Франкьор и Лоран Терзиеф. По-късно Бунюел определя „Млечният път“ като първа част на своеобразна трилогия, включваща още „Дискретният чар на буржоазията“ и „Призракът на свободата“ и посветена на „търсенето на истината“.[1]
Сюжет [редактиране]
В основата на сюжета са двама мъже, Пиер (Пол Франкьор) и Жан (Лоран Терзиеф), които пътуват от Париж към Сантяго де Компостела по стария поклоннически Път на Сантяго, като срещат въплъщения на различни съществували в миналото ереси. Едно от старите имена на галактиката Млечен път е Път на Сантяго, тъй като нейното положение в небето е използвано от поклонниците за ориентиране - оттам идва и заглавието на филма.[2]
Макар основният сюжет на филма да протича в 20 век, двамата главни герои често попадат на хора с облекло от различни исторически периоди или на отдавна отминали исторически събития, включително на сцени от живота на Исус Христос. Обикновено тези срещи са свързани с разговори или спорове за различни католически доктрини или ереси, които се стремят да демонстрират абсурдността на абсолютизиращи твърдения по отвлечени въпроси. Двете най-пространно разгледани ереси са присцилианството и янсенизма.
Бележки [редактиране]
- ↑ ((en)) The Milky Way. // The Criterion Collection. Посетен на 18 април 2010.
- ↑ ((en)) Buñuel, Luis. My Last Sigh. Minneapolis, University of Minnesota Press, 2003. ISBN 0-8166-4387-3. с. 245.
|
||||||||||||||||||||
