Ограничена рационалност
Ограничена рационалност е идеята, че при взимането на решения индивидите са ограничени в няколко аспекта - притежавана информация, когнитивните възможности на тяхното мислене и времето за взимане на решение. Тя е предложена от Херберт Саймън като алтeрнативна основа за математическото моделиране на взимането на решения, което се използва в икономиката и свързаните с нея дисциплини, като допълва идеята за рационалността като оптимизация, която гледа на взимането на решения като напълно рационален процес на намиране на оптималния избор, даден от наличната информация. [1]
Всъщност Саймън посочва, че повечето хора са само отчасти рационални, а иначе емоционални / ирационални във взимането на техните решения.
Ограничена рационалност заема централно място в бихейвиористичната икономика.[2]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Gigerenzer, Gerd; Selten, Reinhard (2002). Bounded Rationality: The Adaptive Toolbox. MIT Press. ISBN 0262571641.
- ↑ Ограничена рационалност (Bounded Rationality), Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bounded rationality“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
